ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
гр. София, 16.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 647 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. П. срещу решение № 373 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 2677/07 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация З. Н. П. – Л. оспорва жалбата.
Ответникът по касация М. Л. Л. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 04.06.2007 г. по гр. д. № 13454/06 г. на СРС, с което допуснатия до делба между Н, З. П. и М. Л. апартамент е изнесен на публична продан. За да остави в сила решението въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на апартамент придобит по наследство и чрез продажба, при три дяла с квоти 2/8 за Н. П. , 1/8 ид. ч. за З. Л. и общо 5/8 ид. ч. за З. Л. и М. Л. Апартаментът бил неподеляем и нямало заявени претенции за възлагане. За да отхвърли възражението на касатора за преустройство на жилището съдът е взел предвид че дяловете са три, а не два. Предлаганото от касатора преустройство било значително от техническо естество и не водело до образуване на три дяла. Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ била неприложима, тъй като тя предвижда преустройство само ако от дяловете могат да бъдат образувани самостоятелни обекти без значителни преустройства, а и ответникът не доказал че е собственик на съседния апартамент. Пречка за преустройството било и запазеното право на ползуване на прехвърлителката П. П. , майка на З. П. , която не е дала съгласие за преустройството.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществен въпрос е за броя на дяловете при участие на двама съпрузи в делбата – дали за тях следва да се отреди общ дял или два дяла. По този въпрос липсвала съдебна практика, затова касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Друг съществен въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС е за поделяемостта на апартамента с оглед възможността част от него да бъде приобщен към съседно жилище. Първият формулиран въпрос не е съществен за спора, тъй като имотът е неподеляем. Неговото решаване не би повлияло на съдържанието на решението при извършването на делбата. Затова следва да се прецени дали е налице основанието за допустимост само по втория формулиран въпрос.
При проверка на основанието за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. В решение № 53 от 03.02.1997 г. по гр. д. № 1039/96 г. на ВС І ГО е прието, че когато в съседство с делбеното жилище съделител притежава собствено жилище, той може до поиска присъединяване на една стая или друга подходяща площ от делбеното жилище, което да уголеми собственото му жилище при положение, че за такова отделяне се одобри архитектурен проект. Разгледаната хипотезата не е идентична с процесния спор, тъй като в случая не е налице възможност за обособяване на самостоятелни дялове след преустройството. Освен това, няма данни че касаторът е собственик на жилището към което иска да се приобщи част от допуснатия до делба апартамент. Решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр. д. № 760/00 г. на ВКС І ГО също не е основание за допустимост на касационното обжалване. Според приетото в него, когато са налице условията на закона, разпределението на имотите допуснати до делба има приоритет пред другите способи за извършването и. След като процесният имот е един, а съделителите са двама или трима, няма основание за извършване на делбата чрез разпределение по чл. 292 ГПК. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация З. Л. претендира за разноски. С оглед изхода на спора, касаторът и дължи разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 373 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 2677/07 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Н. П. да заплати на З. Н. П. – Л. 1 000 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: