О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 241/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. С. от гр. С. срещу решение №559 от 03.11.2008г. по гр.д.655/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №21 от 15.04.2008г. по гр.д. 135/2007г. на Смолянски окръжен съд, с което е била осъдена М. С. да заплати на З. М. сумата 2249.47лв., законна лихва върху тази сума считано от 06.11.2007г. и сумата 11 247.35лв. обезщетение за забава.
Ответникът по касационната жалба – З. М. Т. от гр. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът С. е посочила, че обжалваното решение нарушава точното и еднакво прилагане на закона – изброени са текстове от ТЗ, ЗЗД и ГПК. Посочено е лаконично, че то “ нарушава и задължителната практика, посочена изрично в касационната жалба.”, както и това, че противоречало на практиката на апелативния съд – гр. П., чрез посочените в жалбата решения на ВКС. След което е поддържано, че “ настоящия случай повдигал ред за тълкувателно решаване на въпроси, които не са решени до тук” , а именно – “следва ли да се цени разписка, ценена на мястото на запис на заповед, след като същия бил абсолютно недействителен и негодно изпълнително основание, може ли в горния ред разписката да носи менителнични ефекти при негодна менителница, има ли разписка след като няма запис на заповед, поради това, че няма издател или волеизявление”. Други доводи не са сочени. В касационната жалба, в контекста на твърденията на страната относно считаната от нея за установена фактическа обстановка са направени оплаквания за неправилност на решенето като в тази връзка са цитирани актове на ВКС, приложени в по-голямата си част служебно.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че от представените доказателства се установявало, че между страните по делото са били налице облигаторни отношения- ищецът е предоставял закуски на ответницата, като тя реализирала тяхната продажба и дължала заплащане на предоставената стока. Това нейно задължение не е било изпълнявано и съответно натрупаната сума била дължима. Тази дължимост не е била оспорена от С. , както не е било оспорено и това, че тя е подписала представения документ, наименован “запис на заповед”, но представляващ разписка, с която страните са оформили задължението на ответницата, съобразно дължимата от нея сума. Нейните възражения се свеждали до това, че е направила частично плащане чрез предоставяне на вещи на ищеца на стойност 550лв. и възражения за изтекла погасителна давност, както и възражения за нищожност на записа на заповед- поради неспазване на формата и липса на реквизити. Тези възражения са приети за неоснователни, тъй като е било налице неоспорено задължение по договор за заем, а по отношение на възражението за изтекла погасителна давност е прието, че срокът за изплащане на задължението е бил определен в представената разписка, като падежа е настъпил на 09.02.2005г. спрямо която дата давностния срок не е изтекъл. Посочено е още, че възражението за недействителност на записа на заповед е неоснователно тъй като този документ съставлявал писмен договор за заем, удостоверяващ правоотношението между страните, така както е изложено в исковата молба.
Не се установява наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът не е формулирал изрично релевантните материалноправни респ. процесуалноправни въпроси, които следва да бъдат разрешени в сочените от него хипотези на т.1-3 на чл.280 ГПК. Такива, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не са общо поставените въпроси, отразяващи твърденията на страната по спора. Този извод произтича от това, че за да са релевантни поставените въпроси / материалноправни или процесуалноправни / те следва да са конкретни и пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, определящи обжалвания резултат. Такава релевантност не може да бъде изведена от фактическите твърдения на страната свързани с поддържаната от нея фактическа обстановка. Не съставлява валидно въведен довод спрямо основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК и препращането към изложеното в касационната жалба във връзка с направените оплаквания за незаконосъобразност на решението на въззивния съд, тъй като в производството по чл. 288 ГПК не се разглеждат доводите относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на решението, които се квалифицират по чл.281 ГПК. Освен това сочената практика на ВКС по въпроси свързани със предпоставките за валидност и предявяване на записа на заповед са ирелевантни, с оглед решаващите изводи на съда, изрично приел, че представения документ само носи това наименование и по съществото си съставлява разписка, чието съдържание не е оспорено от ответницата, досежно подписа й и наличието на дълг в такъв установен размер, неговия падеж и лихвата за забава. Извън това по приложените решения се установява различна фактическа обстановка, произтичаща от твърдяните и доказани факти по различни правни спорове, като липсва обективен идентитет с въпросите разрешени от въззивния съд.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и поддържаното, че неправилното, според касатора, приложение на императивни разпоредби от въззивния съд обосновава приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доводите, свързани с неправилното прилагане на материалния закон са такива по чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед посоченото касаторът не е обосновал доводи свързани с наличие на тези предпоставки.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №559 от 03.11.2008г. по гр.д.655/08г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: