4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1618 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 72509/27.V.2016 г. на В. П. Я., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Търново против определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 20.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 4912/2013 г., с което е била оставена без уважение нейна молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на постановеното по това дело въззивно решение в частта му за разноските.
Единственото оплакване на частната жалбоподателка е за постановяване на атакуваното определение при допуснато от състава на СГС съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК с приемането, че на страните по делото не следва да се присъждат разноски, тъй като и двете въззивни жалби са били оставени без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено изцяло. С оглед това се претендира отменяването му и присъждане на разноски за въззивното пр-во в размер общо на сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) – съгласно приложен по делото Списък по чл. 80 ГПК, а също и разноски за настоящето пр-во пред ВКС в размер на още 215 лв. (двеста и петнадесет лева).
Ответното по частната жалба [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на В. П. Я. ще следва да се преценява като процесуално допустима (т. 24 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.)
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прецени като неоснователна всяка от насрещните претенции на страните по спора за присъждане на разноски, СГС е могъл да констатира, че правният резултат от разглеждането му по същество е идентичен с този от приключеното с решение първоинстанционно пр-во, т.е., че отхвърлената и съответно – уважената част от обективно кумулативно съединените искове на Я. срещу ответното [фирма] е една и съща величина. Позовал се е в тази връзка на създадената междувременно безпротиворечива съдебна практика на ВКС относно разпределянето на отговорността за разноски при потвърдено от въззивната инстанция решение на първостепенния съд, обективирана в определение № 217/6.ІV.2015 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 200/2015 г., както и в определение № 784/7.ХІ.2014 г. на друг с-в от същото І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 3097/2014 г. С първия от тези два съдебни акта е прието, че според точния разум на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е изключено разрешаването на въпроса за отговорността на страните в процеса за разноски да може да става на друга плоскост, „различна от тази на съотношението, в което исковите претенции, предмет на конкретното дело, са били частично уважени, респ. – частично отхвърлени”. Съответно с второто определение е прецизирано, че: „справедливото възмездяване за разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора, а не с оглед разликата в размера на индивидуално договорените възнаграждения за защита от адвокат”.
По силата на изменението й (след ДВ, бр. 28/28.ІІІ.2014 г.) разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е допълнена в смисъл, че „за изготвяне на отговор по въззивна жалба без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7 и 8, но не по-малко от 300 лв.”. Докато в конкретния случай, видно от представеното във въззивното пр-во пред СГС пълномощно от 18.ІІ.2014 г. /дата предхождаща въпросното изменение на Наредбата/, настоящата частна жалбоподателка е упълномощила адв. К. Т. от АК-Велико Търново с правото „да завежда и води делото до приключването му във всички инстанции и в производство за отмяна, като извършва всички съдопроизводствени действия”, а това имплицитно е съдържало и реализиране на процесуалната възможност по чл. 276, ал. 1 ГПК. С оглед това не може да бъде споделено разбирането, изразено в първото от 4–те посочени от частната жалбоподателка Я. определения на състави от ТК и ГК на ВКС, според което: „ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК”. В процесния случай не само че липсва отделно договаряне на адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по въззивната жалба на [фирма], но и при факта на явяването на адв. К. Т. в откритото съдебно заседание на 24.ІІ.2014 г. пред въззивния съд, когато са приключили устните състезания между страните, обективно не е възможна преценка за наличието на такива съдебно-деловодни разноски, които – в хипотезата на изцяло потвърдено първоинстанционно решение – да се явяват „относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба”.
В заключение, последното от 4-те посочени от частната жалбоподателка определения /на състав от ІІІ-то г.о на ВКС/ не се отнася до процесната хипотеза на изцяло оставено в сила от въззивната инстанция решение на първостепенния съд, докато определение № 944/30.ХІІ.2014 г. на състав на І-во т.о- по ч. т. д. № 3466/2014 г. очевидно се базира върху последвалото след датата 28.ІІІ.2014 г. изменение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г., а постановеното в касационното пр-во по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби определение № 544/13.VІІ.2012 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1292/2011 г. съставлява съдебна практика, която е била изоставена след приемането на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № /2012 г. и особено след постановяване на цитираните в атакувания от Я. акт на СГС определения на състави от І-во т.о. на ВКС.
При този изход на делото в настоящето частно пр-во по чл. 274, ал. 2 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на частната жалбоподателка В. П. Я..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 20.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 4912/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1618 по описа за 2016 г.