ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
[населено място], 12.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2073/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. Й. Г., чрез пълномощника му – адв. М. Д., против определение № 146 от 12.04.2018 г. по ч.т.д. № 634/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената от Т. Й. Г. молба за отмяна на определение №400 от 22.06.2017г. и определение №136 от 22.06.2017г. по т.д. 2341/16г. на Върховен касационен съд, І т.о. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима, с оглед предмета на инициираното извънсъдебно производство – с определение № 136 /17г.е било оставено без уважение искането на настоящият жалбоподател за отвод на съдиите, формиращи съдебният състав в производството по чл.288 ГПК, а с определение №400/17г. по същото дело не е било допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК по неговата касационна жалба. Този извод е мотивиран с това, че тези актове са извън обхвата на актовете подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, като съдът се е позовал на т.6 на ТР ОСГТК № 7/14г. и на т.10 на същото тълкувателно решение- извършвайки и преценка за липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от лимитивно очертаните основания по чл.303 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,І т.о. е било образувано по молба на Т. Й. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение №400 от 22.06.2017г. и определение №136 от 22.06.2017г. по т.д. 2341/16г. на Върховен касационен съд, І т.о., с първото, от които не е допуснато по касационна жалба на Г., касационно обжалване на решение № 217 от 30.06.2916г. по т.д. № 318/16г. на Пловдивски апелативен съд, а с определението под № 136 е оставено без уважение искането за отвод на състава на І т.о., разглеждащ делото, образувано по същата жалба. При тези фактически данни, законосъобразна е преценката на състава на ВКС, І т.о.,че отправеното искане по чл.303 ГПК е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото, респективно тези от преграждащите, с които е уважено искане за отказ от иск/ вж. ПП ВС 2/77г. и ТР ОСГТК №7/14г. – т.6/ . Следователно, при произнасяне по реда на чл.22 ГПК и чл.288 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, І т.о. не е постановил съдебен акт подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК.
Основателно е и приетото от ВКС, І т.о. за това, че подадената молба макар и при формално посочване на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не съдържа доводи в съответствие с изискването на процесуалния закон, според който отмяната на това основание може да се иска само когато са налице фактически обстоятелства относими към изброените хипотези в нормата. В съответствие с цитираното тълкувателно решение /т.10 ТР № 7/ 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г./, на което се е позовал и решаващият състав в своето определение, подадената молба за отмяна също се явява процесуално недопустима. Жалбоподателят не е сочил каквито и да било конкретни оплаквания за неправилност на определението, като бланковото изброяване на недопустимост, неправилност и незаконосъобразност не може сама по себе си, с оглед вече изложеното по служебната проверка за допустимост и правилност на произнасянето на ВКС, І т.о., да обоснове основателност на жалбата
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 146 от 12.04.2018 г. по ч.т.д. № 634/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: