1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 12.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2460 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К. срещу разпореждане от 06.03.2013г. по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е разпоредено по молба на ищеца [фирма] / [фирма]/, [населено място] издаване на изпълнителен лист по решението по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради това, че изпълнителният лист не съдържа реквизитите, необходими за индивидуализация на страна по същия – липсва ЕИК на длъжника, а фирмата му е посочена с друго име [фирма], докато в приложеното удостоверение за актуално състояние ответното дружество е с фирма [фирма]. Незаконосъобразността на разпореждането е обоснована и с твърдението, че с договор от 04.03.2013г. [фирма], [населено място] е цедирало вземането си в полза на [фирма], за което цедентът – ищец е уведомил ответника, поради което [фирма] е изгубило качеството си на кредитор по осъдителното невлязло в сила въззивно решение. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. В частната жалба е направено искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 20133110401083 на СИС – В. до произнасяне по частната жалба.
Ответникът [фирма] / [фирма]/, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Х. Х. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на разпореждането. Относно наименованието на длъжника поддържа становище, че се касае до допусната очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, за поправянето на която е подадена молба до Варненски окръжен съд. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок и е насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С молба вх. № 7390/06.03.2013г. процесуалният представител на ищеца [фирма] / [фирма]/, [населено място] е поискал издаване на изпълнителен лист по решението по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд. Въз основа на разпореждането от 06.03.2013г., с което молбата е уважена, Варненски окръжен съд е издал изпълнителен лист по въззивното решение за сумата 10 221,12 лв., присъдена с потвърденото решение по гр. дело № 1490/2012г. на Варненски районен съд.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. първо и второ ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, а също и осъдителните решения на въззивните съдилища. Понятието „осъдително решение” се дефинира като част от съдебния акт, с която сезираният съд се произнася по спорното право, т. е. при уважаване на осъдителен иск, респективно потвърждаване на първоинстанционното решение – предмет на въззивната жалба в осъдителната му част. Следователно невлязлото в сила въззивно решение, с което се потвърждава осъдително решение на първоинстанционния съд, подлежи на принудително изпълнение и изпълнителен лист може да бъде издаден.
Обстоятелството, че в изпълнителния лист е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на наименованието на ответника – частен жалбоподател в настоящото производство и липсата на посочен ЕИК, идентифициращ съответното юридическо лице при посочени индивидуализиращи белези в първоинстанционното решение /виж и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2341/17.05.2013г. по гр. дело № 1490/2012г./ не обосновават незаконосъобразност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, с което е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение, което заедно с решението за поправка на очевидна фактическа грешка представлява едно цяло. Редът за отстраняване на допуснатата явна фактическа грешка относно наименованието и единния идентификационен код на длъжника не е чрез обжалване на разпореждането по чл. 406 ГПК, а чрез подаване на молба до съответния съд, което в настоящия случай е направено.
Релевираният от частния жалбоподател довод за неправилност на разпореждането поради цедиране на вземането от [фирма], [населено място] в полза на [фирма] с договор от 04.03.2013г. и уведомяване на ответника по иска е неоснователен. В хипотезата на прехвърляне на спорното право по време на висящия процес ищецът, който го е прехвърлил, не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за него право по аргумент от чл. 226, ал. 1 ГПК. Поради функцията му на процесуален субституент, е недопустимо паралелното участие на приобретателя като главна страна съобразно чл. 226, ал. 2 ГПК. Следователно, когато не е налице заместване при условията на чл. 222 ГПК /чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК/, ищецът трябва да осъществи всички процесуални действия във висящия исков процес, ввключително да се снабди и с изпълнителен лист за вземането, с оглед осъществяване на ефекта на решението. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК решението разпростира своята сила /сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие/ и спрямо приобретателя, като на този факт се основава правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му. Правата на цесионера следва да бъдат реализирани в изпълнителния процес съгласно чл. 429 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на възззивния съд е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед произнасянето по частната жалба искането за спиране на изпълнението по изп. дело № 20133110401083 на СИС – В. следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.03.2013г. по в. т. дело № 2883/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението по изп. дело № 20133110401083 на СИС – В. до произнасяне по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.