2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 12.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 963 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 41 от 23.01.2018г. по т.д. № 23/2018г. на Апелативен съд – Варна, в което е прекратено производството по подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 5140/ 20.11.2017г. срещу решение № 293/ 09.10.2017г. по дело по несъстоятелност № 114/ 2017г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по чл. 632, ал.1 ТЗ, поради липса на правен интерес на кредитора от обжалване на решението.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, като неправилно. Излагат се доводи, че вземането по споразумението, от което частният жалбоподател – молител по чл.625 ТЗ, извлича активната си легитимация по молбата по чл.625 ТЗ, има облигационен характер и не произтича от търговска сделка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Апелативният съд е прекратил производството по въззивната жалба на кредитора по чл.625 ТЗ срещу решението по чл.632, ал.1 ТЗ, поради липса на правен интерес на кредитора от обжалване на акт, с който молбата му е изцяло уважена. Посочено е, че няма оплаквания в жалбата срещу определената от съда начална дата на неплатежоспособност, нито срещу постановяване на решението в хипотеза на чл.632, ал.1 ТЗ. Единственото оплакване пред въззивната инстанция е срещу извода на съда, че не е налице търговска сделка. Вземането по процесното споразумение, установено с влязло в сила решение, кредиторът сам е посочил в молбата си за откриване на производство по несъстоятелност като вземане, легитимиращо го като кредитор по чл. 625 ТЗ.
Определението е правилно.
Липсва правен интерес на кредитора – молител по чл. 625 ТЗ да поддържа във въззивното производство, че вземането му не попада в кръга на вземанията по чл. 608, ал.1 и чл. 625 ТЗ, тъй като това би представлявало твърдение, че липсва активна легитимация на същия по молбата по чл. 625 ТЗ. Да се приеме обратното би означавало и да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл. 621, ал.3, т.2 ТЗ, съдържаща забрана за оттегляне на молбата на кредитор за откриване на производството по несъстоятелност след постановено решение по чл. 630, ал.1 и ал.2 или по чл. 632 ТЗ.
Предвид изложеното, обжалваното въззивното определение като правилно, трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 23.01.2018г. по т.д. № 23/2018г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.