О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
Гр.София, 18.11.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т.д.№ 50357 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 2199/ 12.11.2015 г. по т.д.№ 3776/15 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 1181/ 20.07.2015 г. по т.д.№ 5823/14 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] обективно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД- за заплащане на получена на отпаднало основание сума в размер на 69 026,52 лв., и с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД- за заплащане на сумата 7 859,20 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода 22.07.2013 г.- 10.09.2014 г., вместо което е постановено уважаване на така предявените искове; потвърдено е първоинстанионното решение в частта му, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за разликата от 7 859,20 лв. до пълния предявен размер от 8 012,98 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално- неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявените от [фирма] искове със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са развити съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като се поддържа, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск за връщане на претендираната сума на извъндоговорно основание, доколкото между страните е безспорно, че сумата е платена в изпълнение на обвързващ ги договор. При условията на евентуалност се сочат въпроси, които според касатора са от обуславящо значение за спора при разглеждането му по същество и по които въззивният съд се е произнесъл с решението си. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, тези въпроси се отнасят до преценката за правното значение на решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници; какви са последиците от отмяната на това решение от административния съд, респ. отпада ли с обратна сила задължението за плащане на цена за достъп и следва ли на производителя на електрическа енергия да се възстанови заплатената цена, като по отношение на така посочените въпроси се твърди наличието на уредените в чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационната обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл.280, ал.1 ГПК, като при условията на евентуалност развива доводи за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от [фирма]- [населено място] срещу на [фирма]- [населено място] иск за заплащане на сумата 69 026,52 лв., представляваща недължимо платена от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като се претендира и заплащане на мораторна лихва върху тази сума за времето 22.07.2013 г.- 10.09.2014 г. в размер на 7 859,20 лв. /за разликата до пълния претендиран размер от 8 012,98 лв. отхвърлителното решение на САС е влязло в сила като необжалвано/. Ищецът поддържа, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежава въведена в експлоатация електроцентрала към мрежата на [фирма], като на 27.04.2011 г. е сключил с ответника договор за присъединяване. С Решение № Ц-033/ 14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, по силата на което /раздел ІІІ, т.12/ ищецът следвало да заплаща цена за достъп в размер на 189,38 лв. на М. отделена към мрежата произведена електрическа енергия. С решение от 19.06.2013 г. на ВАС, 5-членен състав посоченото решение на ДКЕВР е било отменено в частта по раздел ІІІ, т.12. При тези факти ищецът поддържа, че заплатената от него цена за достъп на основание отменения административен акт за времето от м.септември 20102 г.- м.юни 2013 г. в размер на 69 026,52 лв. е получена от ответника на отпаднало основание, поради което иска осъждането на последния да му възстанови тази сума заедно с обезщетение за забава за времето от забавата, в която го е поставил с покана, до датата на завеждане на исковата молба.
За да формира извода си за неоснователност на така предявените искове, въззивният съд е приел, че задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е възникнало с издаване на Решение № Ц-033/ 14.09.2012 г. ДКЕВР, но това задължение е отпаднало с влизане в сила нот 19.06.2013 г. на Решение № 4083/ 25.03.2013 г. по адм.д.№ 2494/12 г. на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп по чл.32, ал.4 ЗЕ е отменено. Посочено е, че съгласно чл.177, ал.1, изр.2 и чл.183 АПК отменителното съдебно решение на административния съд има действие спрямо всички лица, независимо дали същите са участвали в съдебното производство по оспорване на акта, като при това отмяната има обратно действие, доколкото само по отношенията на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове, законодателят е предвидил действие занапред /чл.195, ал.1 АПК/. Следователно и по аргумент от противното, решението за отмяна на акта на ДКЕВР има обратно действие, поради което с обратна сила е отпаднала клаузата относно цената за достъп, а именно тя е основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за процесния период, която подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Изложени са и мотиви, според които този извод не означава, че за посочения период ищецът е ползвал услугата „достъп по електроразпределителната мрежа” безплатно и в нарушение на принципа за възмездност в търговските отношения, тъй като към момента на сключване на процесния договор цената за достъп е била един от компонентите, формиращи цената за пренос през мрежата /чл.23, ал.2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия- обн.ДВ, бр.17 от 02.03.2004 г., отм.ДВ, бр.38/ 19.04.2013 г./, а по делото не е спорно, че такава цена за процесния период е била заплащана от ищеца, като по този начин е плащал и цена за достъп. С отмяната на решението на ДКЕВР за ищеца е отпаднало допълнителното финансово задължение за услугата „достъп”, при което се е запазило съществуващото и преди решението задължение за заплащане на цена за пренос, включващо и цената за достъп до електроразпределителната мрежа.
Така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви изцяло кореспондират със създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС по обуславящите изхода на спора въпроси, с оглед на които се иска допускане на касационното обжалване- Решение № 126/ 16.08.2016 г. по т.д.№ 1592/15 г. на ІІ т.о., Решение № 131/ 01.10.2016 г. по т.д.№ 1320/15 г. на І т.о., Решение № 164/ 04.10.2016 г. по т.д.№ 160/15 г. на І т.о., Решение № 162/ 04.0.2016 г. по т.д.№ 3245/15 г. на І т.о., Решение № 136/ 05.10.2016 г. по т.д.№ 2727/15 г. на ІІ т.о., Решение № 177/ 01.11.2016 г. по т.д.№ 2053/15 г. на І т.о., поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране компетентността на касационната инстанция по конкретния правен спор.
Независимо от изхода на производството, ответникът по касация няма право на разноски, тъй като отговорът на касационната жалба не обективира искане за присъждане на такива.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2199/ 12.11.2015 г. по т.д.№ 3776/15 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: