О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
[населено място], 19.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4597 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №І-34 от 23.04.2015г. по гр.д. № 150/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2288 от 28.11.2014г. по гр.д.№ 10252/2013г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от А. Н. А. против Б. Н. А. иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на бащата на страните Н. С., накърнена с извършено от него дарение на недвижим имот с идентификатор 070790.825.118, с площ от 1076 кв.м., с административен адрес: [населено място], кв. Долно Е., [улица], заедно с построената в него сграда с идентификатор 070790.825.118.1.
Касационната жалба е подадена от ищеца А. Н. А. чрез пълномощника адв. Н.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС по два въпроса: 1/ следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните; 2/ следва ли съдът да възприеме изцяло експертното заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства.
Ответникът Б. Н. А. моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение. Страните са синове и наследници по закон на родителите си П. С., починала 1996г. и Н. С., починал 2008г. През 1974г. Н. С. е дарил на А. А. парцел ХІХ в кв.3 по плана на [населено място] с площ 550 кв.м., а на Б. А. е дарил парцел VІ-432 в кв. 3 по плана на същото село, с площ 1006 кв.м., с построената в него двуетажна жилищна сграда. Освен това, през 1997г. наследодателят дарил на всеки от синовете си земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, а именно по две ниви с еднакви площи.
Съдът е приел, че дворното място, предмет на двете дарения, е било лична собственост на наследодателя Н. С., а в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му П. С. е придобита изградената двуетажна жилищна сграда, която е дарена на ответника. Освен това, съдът е установил от събраните доказателства, че към момента на извършване на дарението през 1986г. сградата е била годна за обитаване. Възражението на ответника за погасяване на правото по чл.30 ЗН по отношение на наследството на П. С. съдът е намерил за основателно, доколкото наследството е открито през 1993г., а искът е предявен през 2013г. При тези данни съдът е приел, че в наследствената маса на Н. С. се включват четирите земеделски имота, дарени от наследодателя на синовете му, двете дворни места и Ѕ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, също са дарени на страните, както и още един земеделски имот, който той е наследил от родителите си. За оценка на имуществото съдът е изслушал единична и тройна експертизи. Допусната е по искане на настоящия касатор нова тройна експертиза пред въззивния съд, но за нея не е внесен депозит и съдът я е заличил. Съдът е кредитирал и възприел заключението на тройната експертиза, като е изложил подробно съображенията си за това. Установил е, че наследствената маса възлиза на 799 748,95лв., запазената част в размер на 1/3 възлиза на 266 582,98лв., а получените от ищеца имоти по дарение и по наследство са на стойност 382 998,50 лв. При съпоставка на тези стойности е видно, че запазената част не е нарушена. Затова съдът е отхвърлил иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставените два правни въпроса са свързани с преценката на заключението на тройната експертиза досежно цените на имотите в наследствената маса. Съдържащите се както в касационната жалба, така и в изложението съображения са израз на несъгласието на касатора с използваните от вещите лица методи и дадените оценки и съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, които не могат да се разглеждат в производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Както бе посочено, съдът е съпоставил двете заключения и се е мотивирал защо счита заключението на тройната експертиза за компетентно и по-добре съобразено с характеристиките на оценяваните имоти. Така че, задължението за обоснована преценка на становищата на експертите, наред с останалите събрани доказателства, е изпълнено. Още повече, съдът е дал възможност на касатора /въззивник в предходното производство/ да докаже възраженията си срещу приетата тройна експертиза, като е допуснал нова тройна експертиза, за която обаче А. А. не е внесъл депозит.
При така изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №І-34 от 23.04.2015г. по гр.д. № 150/2015г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на А. Н. А..
ОСЪЖДА А. Н. А. от [населено място], [улица] да заплати на Б. Н. А. от [населено място], кв. Долно Е., [улица] сумата 360 /триста и шестдесет/лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: