О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 412
София, 02.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 45/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника, адвокат С. К. К. срещу решение № 300 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 736/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 319/13.06.2012 год. по гр. дело № 6806/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Г. Н. Б., извършено със заповед № 9/19.09.2011 год. на ЗС [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението работа и дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 1720,26 лв. за периода от 19.09.2011 год. до `19.03.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2011 год. до окончателното и изплащане.
Ответникът Г. Н. Б., чрез пълномощника си, адвокат И. Г. В. в отговора чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът поддържа, че Пернишкия окръжен съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,е формулиран материалноправен въпрос както следва: „Дали при фактическо преустановяване дейността на търговското дружество, са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, както и дали / при това състояние/ е налице обективна невъзможност на работниците или служителите да изпълняват трудовите си задължения, съответно да престират труд.
Поставен е и процесуалноправен въпрос относно момента на преклудиране на правата на ответника по чл. 133 ГПК за обстоятелства, възникнали в периода между срока за отговора на исковата молба и първото по делото заседание, който въпрос се поставя във връзка с приетото от въззивният съд, че направеното в първоинстанционно производство възражение за прихващане е преклудирано въпреки, че фактите на които същото се основава са възникнали след датата на подаване на отговора на исковата молба.
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че с протокол от 14.07.2011 год. от заседание на Съвета на директорите на [фирма] –едноличен собственик на капитала на дружеството – работодател е взето решение да се преустанови дейността на предприятието на [фирма], считано от 20.09.2011 год.От правна страна е прието , че уволнението на ищцата е незаконно поради недоказан фактически състав на основанието по чл. 328,ал.1,т.1 КТ „закриване на предприятието”. Прието е, че закриване на предприятието е налице когато дейността на същото за в бъдеще се прекратява напълно. Доколкото данните по делото сочат, че в дружеството след на датата на уволнение на ищцата са останали на работа две лица , едното от които на длъжността „охранител” заемана и от ищцата , съдът е приел, че дейността на дружеството фактически не е прекратена.
При тези определящи мотиви на въззивния съд, поставеният правен въпрос не е отговаря на изискването да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на делото/ Т.1 от ТР №1/19.02.20010 год. по ТД №1/2009 год. На практика същият е предпоставен от фактически извод, който не е възприет от въззивната инстанция . Точно обратното, както се посочи, с въззивното решение е прието, че фактическата дейност на предприятието не е преустановена и именно с оглед на това основанието по чл. 328,ал.1,т.1 не е изпълнено.
Изискването касаторът да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и именно неговото разрешение да е обусловило изхода на делото е основната обща предпоставка , която се преценява при въведената селекция на касационните жалби с ГПК / 2008 год./. С оглед на това неизпълнението на това изискване / предпоставка / е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага обсъждане на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК,посочено от касатора.
Не отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и зададеният процесуалноправен въпрос, доколкото няма данни по делото възражението за прихващане с изплатените на ищцата обезщетения по чл. 224 КТ и чл. 222 КТ да не е прието като преклудирано , при положение, че фактите на които се основава са възникнали след датата на подаване на отговора на исковата молба.Такива нововъзникнали факти нито са посочени от ответника, нито се съдържат в делото.
При тези данни законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 736/2012 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Н. Б. от [населено място] направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: