4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
[населено място], 02.08.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1611/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 817/09.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 825/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено определение № 6267/30.11.2016 год. по гр.д.№ 6633 / 2015 го. на СГС , за спиране , на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК,производството по същото дело, до приключване с влязло в сила решение на спора за началната дата на неплатежоспособността на [фирма] / в несъстоятелност /, по т.д.№ 804/2012 год. на СГС, предвид обжалване на първоинстанционното решение за откриване производство по несъстоятелност на същото дружество.Жалбоподателят по същество не оспорва наличието на връзка на преюдициалност на спора относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма] / в несъстоятелност / спрямо спора, предмет на гр.д.№ 6633/2015 г. на СГС – предявен от [фирма] против [фирма] / в несъстоятелност / и [фирма] иск, с правно основание чл. 647 ал.1 т.4 ТЗ – за обявяване обективирания в нот. акт № 96 , том.ІІ, рег. № 13018, дело № 250/2011 год. на Нотариус В. М. договор за учредяване на ипотека върху собствените на [фирма] недвижими имоти, за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността. Страната се позовава на незабавното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност , съгласно чл.634 ТЗ, както и на действието му по отношение на всички – чл.630 ал.3 ТЗ , за да изключи изобщо възможността при постановено първоинстанционно решение за откриване на производство по несъстоятелност, да се спират производства по отменителни искове.Тъй като Търговският закон не съдържал разграничение между материалноправните и процесуалноправните последици на решението, провеждане на изкуственото им разделение, каквото очевидно страната съзира в постановеното спиране,било неправилно. Според жалбоподателя интересът на [фирма] , ако не би било спряно производството по иска по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ , бил винаги защитен : ако междувременно и до постановяване решението по същия, бъде променена в благоприятна за ответниците насока началната дата на неплатежоспособност , искът по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ просто ще се отхвърли като неоснователен . Ако пък решението за промяна началната дата на неплатежоспособност последва решението по иска по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ, защитата на страните била по реда на отмяната – чл.303 и сл. ГПК.
В частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по направено от [фирма] изрично възражение за пропуснат срок при подаване отговора на исковата молба от ответника [фирма] и се излагат съображения в обосноваване пропускането му. На този довод не кореспондира петитум в жалбата, но в изложението по чл.280 ал.1 ГПК с него се обосновава процесуална недопустимост на постановеното въззивно определение.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, въззивният съд е посочил, че датата на неплатежоспособност / свръхзадълженост / е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.4 ТЗ, тъй като от определянето й зависи дали извършеното от несъстоятелния длъжник разпоредително действие / в случая залог на търговското предприятие / може да се определи като увреждащо масата на несъстоятелността.Връзката на обусловеност е приета за достатъчна да обоснове спирането, като е цитирано и опр. № 644 по ч.т.д.№ 3218 / 2013 год. на І т.о. на ВКС. Съдът е съобразил, че незабавното действие на решението за откриване производство по несъстоятелност се изразява в настъпване на правните му последици преди формиране силата на пресъдено нещо.Обстоятелството, че сроковете за предявяване на отменителните искове също текат от откриване производството по несъстоятелност / чл.649 ТЗ/, респ. са съобразени с приетата от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност, не препятства съобразяване на евентуалната промяна на тази дата, като резултат от обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е поставен следния въпрос : Налице ли е основание за спиране на производството по предявен отменителен иск по чл. 647 ал.1 т.4 ТЗ , по реда на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, когато е обжалвано решението за откриване на производство по несъстоятелност , в частта относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика по тълкуването на чл.647 ал.1 т.4 ТЗ и чл.229 ал.1 т.4 ГПК , които разпоредби според касатора са неясни. Поради непроизнасяне на въззивния съд по възражението на жалбоподателя за неспазен от ответника [фирма] срок за отговор на исковата молба, се твърди недопустимост на въззивното определение и се претендира допускане на касационното обжалване, предвид тази му недопустимост.
Не е налице основание за вероятна недопустимост на въззивното определение,като мотивирано от твърдян процесуален пропуск на първоинстанционния съд да съобрази неподаден в срок отговор на исковата молба. Последното по начало има значение за обхвата на допустимите за разглеждане в производството възражения на ответника и несъобразяване от съда на неспазването му е от естество да предпостави единствено неправилност, не и недопустимост на съдебния акт, тъй като не рефлектира върху процесуална предпоставка за допустимост на иска, нито нарушава диспозитивното начало в процеса. Проверката на този евентуален пропуск в хода на висящо първоинстанционно производство , чрез жалба , е недопустимо. Дори формално да се изходи от твърдението на жалбоподателя, че липсва произнасяне на въззивния съд, то последното изключва допустима жалба срещу въззивно определение , при липса на произнасяне по този предмет. А допълване на определението нито е искано, нито е допустимо, с оглед преждеизложеното.
Формулираният въпрос удовлетворява изискването за правен – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на атакуваното въззивно определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Само липсата на задължителна практика не е от естество да обоснове допускане касационното обжалване в тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Отговор на формулирания въпрос не следва от самостоятелното тълкуване на всяка от разпоредбите на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и чл.647 ал.1 т. 4 ТЗ, нито някоя от тях – в самостоятелното си приложение – е неясна. От хипотезиса на чл.647 ал.1 т.4 ТЗ , визиращ като съобразима предпоставка началната дата на неплатежоспособност и висящността на спора относно последната, по друго съдебно производство, се обосновава отговора за наличие на преюдициалност, без да е спорна между страните приложимостта на визираната и съобразена от съда процесуална предпоставка за спиране, съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК – значение на решението по едното висящо дело / обуславящото / за правилното решаване на спора по другото / обусловеното и спряно / дело. Това значение жалбоподателят принципно не оспорва.Тезата му се основава на съществуващ друг път на защита за ответниците – в хипотезата на промяна началната дата на неплатежоспособност след постановяване решението по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ,в случай че производството по отменителния иск не бъде спряно – чрез отмяната, като извънинстанционен способ за контрол. Подобна логика е в пълно противоречие с логиката на чл.229 ал.1 т.4 ГПК,с която разпоредба се цели именно своевременно синхронизиране на разрешаването на взаимно свързани правоотношения, с цел избягване на последващи правни спорове. Поддържаният довод, основан на незабавното действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като изключващо възможността за преюдициална връзка между същото и производството по отменителен иск / без значение конкретната хипотеза на чл.647 ТЗ, тъй като съобразяването на началната дата на неплатежоспособността е обща за всички отменителни искове предпоставка / противопоставя взаимно несъотносими разпоредби, при това приложими в различни производства. Както приложението на чл.634 ТЗ досежно решението за откриване на производство по несъстоятелност не изключва задължението на съда по висящ отменителен иск да съобрази, съгласно императивната норма на чл.235 ал.3 ГПК, промяна в началната дата на неплатежоспособност , ако междувременно би влязло в сила решението за определянето й, изпреварвайки евентуално спиране / както самият жалбоподател сочи /, аналогично не би могло приложението на чл.634 ТЗ да съставлява пречка за нейното съобразяване с изчакване резултата от висящия съдебен спор по определянето й. Необосноваването на допълнителен селективен критерий изключва допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 817/09.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 825/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено определение № 6267/30.11.2016 год. по гр.д.№ 6633 / 2015 го. на СГС , за спиране , на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , производството по същото .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: