О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 20,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 259 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2395/28.І.2010 г. на „Т” О. – гр. П., подадена против въззивното определение № 42 на Пловдивския ОС, ГК, от 6.І.2010 г., постановено по гр. д. № 3315/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение на Районен съд-гр. Пловдив, ГК, VІІ-и с-в, от 26.ІХ.2009 г. по гр. д. № 4931/09 г.: относно отказ на първостепенния съд да допусне привличането на „А” О. като трето лице-помагач на настоящия частен касатор в процеса, заведен срещу него по иска на Е. К. Ал. С. от Б.
Оплакването на частния касатор „Т” О. – гр. П. е за неправилност на атакуваното въззивно определение, поради неговото постановяване в нарушение на чл. 6, т. 1 от Р. 44/2001 г. , предвиждащ, че българските съдилища са компетентни по искове срещу няколко ответника вкл. и тогава, когато компетентност е налице по отношение на само един от ответниците. С оглед това частният касатор претендира касиране на обжалваното въззивно определение и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде допуснато привличането на „А” О. със седалище и адрес на управление в Република Г. като трето лице-помагач. В тази връзка от страна на търговеца частен касатор са инвокирани доводи, че по такъв начин той щял да реализира „и правата си на обратен иск” спрямо гръцкото д-во.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Т” ООД-гр. Пловдив обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, принципно различаващ се обаче, от този, сочен като предмет на произнасянето в частната касационна жалба: „за отхвърляне на частна жалба против определение на районния съд, с което е върната въззивната жалба на „Т” ЕО. против определение на ПРС, с което е било отказано конституирането на трето лице-помагач на страната на ответника”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, частната касационна жалба на „Т” О. – гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на този правен въпрос, който „Т” ООД-гр. Пловдив в случая счита, че бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 42 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-ти с-в, от 6 януари .2010 г., постановено по гр. д. № 3315/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 259 по описа за 2009 г.