– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.06.2017 (двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1963 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1980/04.04.2017 година, подадена от П. И. Г., срещу определение № 192/24.03.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 101/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил първоинстанционното определение № 2937/06.12.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1879/2016 година, с което е прекратено производството по предявения от П. И. Г. срещу М. В. Д. иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за дарение от 13.03.2002 година, сключен между В. П. М., като дарител и М. В. Д., като дарена, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 65/2002 година на С. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, поради липса на съгласие на Г. при сключването му и поради допуснати нарушения при изповядването на сделката, липса на правен интерес.
В частната си жалба П. И. Г. излага доводи за това, че определението на Апелативен съд Варна е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правил, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение и потвърденото с него определение на Окръжен съд Варна да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Насрещната страна по жалбата М. В. Д. не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
П. И. Г. е уведомен за обжалваното определение на 31.03.2017 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 1980/04.04.2017 година, като е подадена по пощата на 03.04.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
П. И. Г. е основал правния си интерес от предявяването на иска по чл. 26 от ЗЗД, с това, че той е собственик на спорния имот въз основа на сключен на 29.03.1984 година между В. Т. М., като дарител и П. И. Г., като дарен, договор за дарение, оформен с нотариален акт № **, том **, дело № 1322/1984 година на Нотариуса при Районен съд Варна. Позовавайки се на придобитото въз основа на този договор право на собственост П. И. Г. е предявил срещу М. В. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на имота, за който тя се е легитимирала като собственик с договора за дарение, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 65/2002 година на С. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С влязло в сила решение № 3699/21.12.2007 година на Районен съд Варна, ХХХV състав, постановено по гр. д. № 2022/2007 година искът с правно основание е бил отхвърлен като е прието, че двата договора не са за един и същ имот, а са за различни такива С оглед на това със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на П. И. Г. върху имота, предмет на договора за дарение, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 65/2002 година на С. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
Предявяването на иска по чл. 26 от ЗЗД изисква ищецът да има правен интерес да предяви този иск. Такъв интерес ще е налице винаги, когато с оспорвания договор се засягат право и законни интереси на лицето, което засягане може да бъде преустановено чрез прогласяването на нищожността на договора, тъй като по този начин ще се отрече претендираното от страната по него право на собственост върху имота на ищеца. Съществуването на този интерес е процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и то от рода на абсолютните такива, за съществуването на които съдът следи служебно. Липсата на такъв интерес води до липса на право на иск, а оттам и до недопустимост на образуваното въз основа на него исково производство. В конкретния случай П. И. Г. е обосновал правния си интерес с това, че е собственик на спорния имот, като се е позовал на правото си на собственост по договора за дарение, оформен с нотариален акт № **, том **, дело № 1322/1984 година на Нотариуса при Районен съд Варна. В отношенията между частния жалбоподател и М. В. Д. обаче тези въпроси са разрешени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 3699/21.12.2007 година на Районен съд Варна, ХХХV състав, постановено по гр. д. № 2022/2007 година и не могат да бъдат пререшавани в спора по чл. 26 от ЗЗД. След като правото на собственост върху спорния имот, на което се позовава П. И. Г. за да обоснове правния си интерес от предявяването на иска е отречено със сила на присъдено нещо, то същото не установява и съществуването на обусловения от него правен интерес за предявяването на иска по чл. 26 от ЗЗД. С оглед на това и тъй като не на въведени други твърдения, които да обосновават съществуването на правен интерес от иска, то трябва да бъде прието, че такъв липсва и производството по делото правилно е било прекратено.
Обжалваното определение е въззивно и прегражда по-нататъшното развитие на производството. Затова същото по силата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Към подадената от него частна касационна жалба П. И. Г. е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но в същото не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 208, ал. 1 от ГПК, съгласно установените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТС на ВКС. В изложението си П. И. Г. приповтаря доводите си за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Тези доводи за неправилност на определението обаче могат да бъдат разглеждани едва след допускането на определението до касационен контрол, но не и в производството по самото му допускане. При липсата на поставен от частния касатор правен въпрос съдът не може служебно въз основа на посоченото в частната касационна жалба и в изложението да формулира такъв, а тази липса, както е посочено в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТС на ВКС е достатъчно основание да не бъде допускан касационен контрол на атакувания съдебен акт. Както се посочи касационният съд не е компетентен служебно да извлече и формулира такъв въпрос от посочените в изложението на Г. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения, а може само да уточни или конкретизира вече поставения такъв. При липса на формулиран от частния жалбоподател правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд е в невъзможност да извърши проверка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Апелативен съд Варна и такова не може да се допусне.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192/24.03.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 101/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.