O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 23.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 25 /2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28352/12.10.2017 година на И. К. В. от [населено място], чрез адв. Б. Д.- АК-В., срещу Решение Nо 1340 от 11.08.2017 година по гр.възз.д.Nо 234/2017 год.на ОС- Варна в частта, относно способа за извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение посежно отхвърлената претенция на И. В. по чл. 346 ГПК, във вр чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на Ж. С. Ж. да заплати обезщетение в размер на 1567, 00 лв. за лишаването й от ползване на ПИ, находящ се в [населено място], м. „М.“ (понастоящем СО „Т.“), съставляващ имот с идентификатор 10135.2520.695 с площ от 600 кв. м. по данъчна оценка, а по скица 707 кв. м. при граници ПИ Nо Nо 696,698,699,694 и път, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв. м., която към датата на постановяване на въззивното решение не е въведена в експлоатация, за периода от 04.12.2009 г. (датата на получаване на поканата) до 30.12.2009 г.- датата на предявяване на исковата молба за делба на имота.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решение Nо 3900 от 28. 10. 2016 година по гр.д. Nо 14485/2009 година на РС-Варна в частта, с която са отхвърлени предявените от И. К. В. срещу Ж. С. Ж. обективно съединени искове за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща половината от увеличената стойност на делбения имот в размер на 20 000 лв. , находящ се в [населено място], СО „Т.“, с идентификатор 10135.2520.695 и площ от 600 кв. м. по данъчна оценка, а по скица 707 кв. м., в резултат на закупени и вложени в имота парен котел, тръби, радиатори и конвектори, евентуално на сумата от 9 000 лв., представляваща стойността на вложените средства за закупуване на парен котел, тръби, радиатори и конвектори и е прекратил производството в тази част; отменил е решението в частта, с която на Ж. С. Ж. е възложен по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК в дял ПИ с идентификатор 10135.2520.695, находящ се в [населено място], м. „М.“ (понастоящем СО „Т.“) с площ по данъчна оценка 600 кв. м., а по скица 707 кв. м. , ведно с изградената в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв. м., невъведена в експроатация, а на И. К. В. е поставен в дял по реда на чл. 353 ГПК ПИ пл. № 31, находящ се в [населено място], общ. С., обл. В., м. „С. л.“, представляващ земеделска земя с площ от 720 кв. м. по скица, а по документ за собственост 570 кв. м., ведно с построената в имота дървена барака и е постановил делбата да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан; потвърдил е решението в частта, с която е отхвърлена предявената от касаторката претенция по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на Ж. Ж. да заплати обезщетение в размер на 1567, 00 лв. за лишаването й от ползване на ПИ, находящ се в [населено място], м. „М.“ (понастоящем СО „Т.“), съставляващ имот с идентификатор 10135.2520.695 за периода от 04.12.2009 г. (датата на получаване на поканата) до 30.12.2009 г.- датата на предявяване на исковата молба за делба на имота.
С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК ( в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.) с довод , че обжалваното решение е в противоречие с т. 5 от ППВС Nо 7 от 28.11. 1973 г. на Пленум на ВС, Решение No 3 от 03.02.2017 г. по гр. д. No 2476/2016 г. на I ГО на ВКС, Решение No 116 от 11.05.2012 г. по гр. д. No 1032/2011 г. на I ГО на ВКС, Решение No 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. No 534/2009 г. на I ГО на ВКС, без да е формулиран от жалбоподателката материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който, постановеното въззивно решение е произнесено в противоречие с цитираната и приложена задължителна съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Ж. Ж. , с което се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Съставът на второ отделение на гражданската колегия на ВКС, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК ( в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.) и чл. 280 ал.2 ГПК ( в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.), намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед изисквания по чл. 280 ал. 2 ГПК (в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.) в частта, с която въззивното решение се обжалва относно способа за извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК- изнасяне делбените имоти на публична продан.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по заявените претенции между съделителите по реда на чл. 346 ГПК, във вр чл. 31, ал. 2 ЗС, постановеното решение с оглед изискванията на чл. 280 ал. 2 ГПК (в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.) за цена на иска не подлежи на касационно обжалване.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС, условие за допускане до касационно обжалване на въззивното решение е касаторът и защитата му да изведат материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , който е обуславящ за изхода на спора, като общо основание за селектиране на касационната жалба, като с оглед на поддържаните основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК ( в ред. преди изм ДВ бр. 86/2017 г.) , да обосноват теза за противоречие със задължителна практика на съдилищата по този въпрос, или че същият се разрешава противоречиво, като се посочат решения на съдилища, постановили съдебния акт по същия въпрос в смисъл, различен от произнесения с обжалваното решение, или се обоснове теза, че липсата на съдебна практика по въпроса налага произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в рамките на който касационния съд да извърши селекция на касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото е възможно е жалбоподателя да влага в правния въпрос друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В правомощията на касационния съд е само да го уточни и конкретизира, в изпълнение на служебните задължения на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело , не дава възможност касационният съд да проведе надлежно процесуалното си задължение за селекция и се явява пречка за недопускането му. Бе изведен правен въпрос, свързан с приложена от въззивния съд конкретна материално-правна или процесуално-правна норма , не могат да бъдат разглеждат сочените допълнителни основания, изчерпателно посочени от законодателя в чл. 280 , ал.1 т.1-3 ГПК ( ред. до изм. с ДВ.бр. 86/2017 година ).
В настоящия случай, въпреки дадените от администриращия съд указания към жалбоподателката да обоснове конкретно кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, произнесен от въззивната инстанция, нито от съдържанието на касационната жалба и от изложението към нея, може да се приеме , че има надлежно формулиран правен въпрос, обуславящ решаващата воля на съда.
Доводите , че обжалваното решение е произнесено в противоречие с принципа при делба всеки от съсобствениците да получи дял в натура, доколкото това е възможно. Доводите за принципно противоречие на решението съставлява довод за порок на акта, касаещ неговата неправилност. Проверката за законосъобразност обаче не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не може да се извърши на етапа на селекция на касационната жалба а, едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Неправилността на въззивното решение не е сред пороците, обосноваващи задължение Върховния касационен съд служебно да го допусне до касационен контрол дори когато не е подведен от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, както е при констатирани нищожност или недопустимост.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280, ал.1, т.3 ГПК ( в посочената редакция на текста) и чл. 280, ал.2 ГПК /(същата редакция) , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по вх. Nо 28352/12.10.2017 год. на И. К. В. от гр.В., заявена чрез адв. Б. Д.- АК-В. срещу Решение Nо 1340 от 11.08.2017 година по гр.възз.д.Nо 234/2017 год.на ОС- Варна в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е допуснато делбата да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне делбените имоти на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба по вх. Nо 28352/12.10.2017 година на И. К. В. от гр.В., заявена чрез адв. Б. Д.- АК-В. срещу Решение Nо 1340 от 11.08.2017 година по гр.възз.д.Nо 234/2017 год. на ОС- Варна в частта с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлена заявената от касаторката претенция по реда на чл. 346 ГПК, във вр чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на Ж. С. Ж. да заплати на И. К. В. обезщетение в размер на 1567, 00 лв. за лишаването й от ползване на ПИ, находящ се в [населено място], м. „М.“ (понастоящем СО „Т.“), съставляващ имот с идентификатор 10135.2520.695 с площ от 600 кв. м. по данъчна оценка, а по скица 707 кв. м. при посочените граници, ведно с изградена в него триетажна жилищна сграда с РЗП 267 кв. м., която към датата на постановяване на въззивното решение не е въведена в експлоатация, за периода от 04.12.2009 г. (датата на получаване на поканата) до 30.12.2009 г.- датата на предявяване на исковата молба за делба на имота.
Определението, в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решението ,в частта с което е потвърдено първоинстанционното решение по отхвърлената претенция на И. В. срещу Ж. Ж. за заплащане обезщетение в размер на 1567, 00 лв. за лишаването й от ползване на делбения имот м, подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната пред дръг тричленен състав на ВКС.
В останалата част , определението е окончателно.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от определението да се изптари на И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: