/ О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 412
София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2449/ 2015 г. по описа на Гражданска колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. К. Х., И. К. Х., В. К. Х. , Л. Х. Х. и К. Х. К. чрез процесуалните пълномощници адв. Л.П. и адв. М.Р. от САК са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав № 18013 от 04.11.2014г. по гр.д.№ 4579/2012г.
Ответникът [фирма] [населено място], е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 38 състав от 06.01.2012г. по гр.д.№ 62045/2010г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване по отношение на [фирма] [населено място], че ищците А. К. Х., И. К. Х., В. К. Х. , Л. Х. Х. и К. Х. К. са собственици на реална част от имот пл.№ 1482 кад.лист 525 по неодобрения кадастрален план към регулационния план от 1989г. на [населено място] м. „Д.-Червена звезда”, с площ от 1040 кв.м., попадащ в УПИ І кв.2[жк].
Въззивният съд е приел, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, процесният имот е бил част от изграденото спортно съоръжение – лекоатлетическо ядро в рамките на спортен комплекс „Диана”. Върху терена са били построени спортни игрища и са изградени подземни и надземни съоръжения. Имотът е част от комплексен спортен обект и не съществува във вида в който е отчужден. Целият комплекс е обявен за спортен обект с национално значение с приложението към разпоредбата на чл. 47а ал.3 ЗФВС, служи за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта . Поради реализираното върху имота благоустройствено мероприятие с траен градоустройствен статут, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността на ищците с влизане в сила на закона, тъй като липсва условието имотът да съществува реално в размерите в които е отчужден в светлината на разясненията в ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК т.1. Съдът е приел за неоснователно и поддържаното оригинерно придобивно основание поради липса на доказателства за извършване на действия, покриващи фактическият състав на владението.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху терен, който не е застроен и отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел , деактуван и предаден във владението на собствениците, обрасъл с трева и тръни, и дали след повече от двадесет години може да се приеме, че е налице спор за материално право и че реституцията не е настъпила по право. Въпросът не е разрешен в противоречие със съдебната практика – ТР 1/1995г. за предпоставките на реституцията по ЗВСОНИ , както и с решения № 881 по гр.д.№ 1202/2009г. на ВКС, І г.о. и № 446 от 21.05.2009 г. по гр. д. 1875/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. в които се приема, че по иск за собственост, основан на реституция, която настъпва по силата на закона, ищецът следва да докаже фактическият състав на предвиденото в съответния закон придобивно основание. Практика в обратен смисъл не се сочи от касаторите, липсва и обосноваване на необходимостта цитираната практика да бъде променена. С оглед на изложеното, не са налице поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК по поставения правен въпрос.
Липсва съмнение за нищожност и недопустимост на решението на въззивния съд, което касаторите обосновават с липса на мотиви в първоинстанционното решение. Настоящото дело е разгледано пред инстанциите по същество по реда на отменения ГПК, по който производството пред втората инстанция е уредено като пълен въззив и липсват предвидени в закона основания за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция при нарушение на процесуалните правила във връзка с мотивирането на съдебния акт /ср. ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК/. Със същото тълкувателно решение /т.6/ е даден отговор и на правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване до кой момент е допустимо да се правят правоизключващи възражения от ответника. Прието е, че пред въззивната инстанция могат да се предявят такива насрещни права на ответника, които имат само отбранителен характер и обуславят съответно отхвърляне или частично уважаване на предявения иск. Тези разрешения са спазени по настоящото дело и не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса дали е правилна дадената правна квалификация на иска и дали искът е допустим. Правната квалификация на иска се определя от фактическите твърдения и петитума на исковата молба, в случая ищците са поискали да бъде установено правото им на собственост върху процесния имот с оглед на което съдът е дал точна правна квалификация на предявения иск – чл. 97 ал.1 ГПК /отм./. Според задължителната съдебна практика – ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК т.2 установителният иск за собственост е допустим, дори и когато ищецът, който твърди, че е собственик се намира във владение на имота.
Не са обуславящи за делото и въпросите дали владението на ищците е добросъвестно и от кой момент започва да тече придобивната давност – от реституцията, раздържавяването или приватизацията ако е налице такава, защото съдът е приел, че ищците не са владелци и поради това не е разглеждал въпроса за вида на владението и началото и края на сроковете по чл. 79 ЗС.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за касационното производство в размер на 2500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение , доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2015г. за.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав № 18013 от 04.11.2014г. по гр.д.№ 4579/2012г.
ОСЪЖДА А. К. Х., И. К. Х., В. К. Х. , Л. Х. Х. и К. Х. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на [фирма] [населено място] сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: