2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С., 29,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 304 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 47475 от 2.V.2012 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-7, от 5.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1891/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение на СРС, ГК, 67-и с-в, от 16.І.2012 г. по гр. д. № 399/2012 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во и изпращане на делото по компетентност на СГС – „на основание чл. 104, т. 4 във вр. чл. 118, ал. 2 ГПК”.
Оплакванията на д-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговото касиране.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за това „как следва да се определи държавната такса по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ за реално изпълнение”. Инвокиран е довод, че допускането на атакуваното въззивно определение на СГС до касационен контрол „би внесло яснота по отношение на приложимостта на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил неговите решаващи правни изводи.
В процесния случай произнасянето на СГС е било по правния въпрос дали по своето процесуално естество искът на търговеца настоящ частен касатор за реално изпълнение е оценяем или не и оттам – подлежи ли той на разглеждане от окръжен съд /респ. СГС/ като първа инстанция, а не какъв следва да е размерът на дължимата по тази претенция държавна такса. След като не държавната така, а подсъдността по чл. 104, т. 4 ГПК е била действителния процесуалноправен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция с атакуваното определение, правно несъстоятелно е да се поддържа, че имало „неяснота в разпоредбата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” и че нейното отстраняване по тълкувателен път от ВКС било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-7, от 5.ІV.2012 г. по ч. гр. дело № 1891/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 304 по описа за 2012 г.