Определение №412 от 30.5.2012 по гр. дело №1079/1079 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс

№ 412,

гр. София ,30.05.2012 година

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова

като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1079/2011 година намери следното :

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Д. С., представлявана от адвокат Б. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 835 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1465 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 г. , с което е отменено решение № 1564 от 5.05.2010 г. на Варненския районен съд,12 състав по гр.д. № 7073 от 2008 г. и е отхвърлен предявеният от касаторката положителен установителен иск за собственост. В касационната жалба навежда оплаквания за необоснованост на решението , но подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и при изменение на иска. Намира, че са допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК..
Изложението на Д. Д. С. е представено допълнително към жалбата и в него касаторката се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ към земеделски земи, които са реституирани или подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. Посочват се решения на съдилища, в които са изложени противоречиви разбирания по поставеният въпрос.
Ответниците Т. С. А. и О. Л. И. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Д. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставеният въпрос.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Д. Д. С. против Т. С. А. и О. Л. И. положителен установителен иск за собственост, придобита на оригинерно основание – чл.124, ал.1 ГПК на реална част от ……. кв.м. от поземлен имот №……. по КК на с.о. “Б. – юг”, [населено място], целият с площ от ……. кв.м. , който е идентичен с им. пл. №…… по КП на м. “Б. – юг” от 1991 г. защото е намерил, че имота е възстановен в полза на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящия състав споделя изводите, изложени в мотивите към въззивното решение. Те са формирани при следната фактическа обстановка: установено е че на Д. С. е предоставено право на ползване- решение №…. по протокол № …. от …….. г. на ИК на ОбНС, [населено място] в землището на м. “Б.”, [населено място] . Издадено е и у-ние № …… за предоставено право на ползване върху 600 кв.м. при съответните граници.
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици по силата на наследствено правоприемство от Т. и С. Р., които са притежавали спорния имот с н.а. № ….. от ….. г., н.а. №….. от ….. г. и н.а. № ….. от …… г. Правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ е възстановено с решение №….. от ……. г. , което е издадено въз по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. Въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти в полза на ответниците е издадена заповед № ..-…… от …… г. Установена е и идентичността между претендираният от касаторката имот и този , който е бил възстановен на ответниците.
Следва да се сподели изразеното разбиране в касираният съдебен акт относно липсата на годно правно основание , което да обуслови приложението на кратката придобивна давност като способ за получаване на правото на собственост. Удостоверението за предоставено право на ползване като свидетелстващ документ не обективира основание за придобиване на друго вещно право а удостоверява само наличието на правопораждащ факт за предоставяне на право на ползване. Основателно е и изразеното становище , че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ обхваща хипотезата при която имота все още не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, но подлежи на реституция по посоченият закон. В съответствие с това разбиране са разгледани и фактическите твърдения на ищцата –касатор за придобиване на имота по давност.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси .
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище по приложението на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ кореспондира на постоянната практика на ВКС , формирана при постановяване на решенията по чл.290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 835 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1465 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 г. по касационната жалба на Д. Д. С. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top