О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С. 31.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4401 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 1081 от 12.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 708 по описа за 2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 90 от 26.02.2016г. по гр.д. № 494/2015г. на Поморийски районен съд за оставяне без разглеждане на предявения иск и прекратяване на производството по делото поради недопустимост. Като счита въззивния акт за неправилен, жалбоподателят желае да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : „Следва ли съдът да приеме, че е проведено пълно и главно доказване на правнорелевантен факт, ако единственото събрано доказателство /представено от страната, която носи тежестта на доказване/, не носи информация за този факт? Позова се на две решения – от 2.04.2015г. по гр.д.№ 70407/2014г. на Районен съд Монтана и от 11.03.2011г. по гр.д.№ 1670/2010г. на Районен съд Кюстендил и твърди, че даденият в тях отговор на поставения въпрос противоречи на този на въззивния съд. В посочените решения е прието, че когато доказването има за предмет факт, за който доказващият носи доказателствената тежест, то следва да е главно и винаги пълно. Жалбоподателят твърди, че в случая – въззивният съд е извел решаващият си извод за недопустимост на производството поради пропускане на едномесечния преклузивен срок за оспорване на решението на общото събрание на етажната собственост от факт /че оповестяването му е станало на 26.08.2015г./, приет за установен с показания на свидетели, които били неясни и създавали само вероятност, но не и пълна сигурност в спорното по делото и подлежащо на установяване от ответника обстоятелство.
По така поставеният въпрос, според настоящият съдебен състав, не може да се допусне касационно обжалване, с оглед приетото в т.1 и т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, първо защото цитираните от касатора решения не съдържат отбелязване да са влезли в сила. Съдебната практика се формира от влезлите в сила решения, поради което въпросът може да е разрешаван противоречиво само когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение по същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на съд.
Второ, конкретно поставеният от жалбоподателя въпрос – доколкото налага обсъждане на ангажираните по делото доказателства /писмени и гласни/, както и преценка дали същите са, годни или не, да установят спорно по делото обстоятелство, е фактически, а не правен и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съгласно ТР по т.д. № 1/2009г. – за да е такъв, поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Ф. хотели” АД [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Г., с адрес на управление: [населено място] 1404 район „Т.” [улица] против определение № 1081 от 12.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 708 по описа за 2016г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.