О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1742/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Общински пазари – Р. ” Е. , гр. Р. против решение на Окръжен съд Р. по гр. д. № 221/2009 год., която съдържа изложение за допускане на касационно обжалване. Отделно от жалбата е представено изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на съдебни състави.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. И. В. от гр. Р. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира за разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение е потвърдил решението на Разградския районен съд по гр. д. № 1075/2009 г., с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение. на В. , той е възстановен на работа като портиер с допълнително условие – поддържане и управление на лек автомобил, и „Общински пазари Р. ” Е. е осъдено да му заплати 2692.80 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за допуснати нарушения на закона при налагане на дисциплинарното наказание. Отчетено е, че и в двете заповеди от 6. 11. 2008 г. не са ясно обосновани нарушенията на В. , които са дали основание на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – нарушение по чл. 195, ал. 1 КТ. Наред с това съдът е съобразил, че не е спазено условието на чл. 193, ал. 1 КТ – искането на работодателя за писмени обяснения от служителя да е във връзка с дисциплинарна процедура.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация не е обосновано в съответствие с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос в противоречие са практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението фактически съдържа доводи за неправилност и недопустимост на въззивното решение, но те могат да бъдат преценявани само в производството за разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допусната касация. В касационната жалба се твърди, че изводите на въззивния съд не кореспондират с трайно установената съдебна практика на ВКС , като са посочени и приложени решения на отделни състави на касационния съд. Тези актове не са част от установената съдебна практика, тъй-като такова действие имат само тълкувателните решения. Не се касае и за противоречива практика на различни съдилища – чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК, тъй- като изводите на другите състави за начина и формата на искането на работодателя по чл. 193 ал. 1 КТ, се основават на различни фактически обстоятелства по конкретните дела. В случая, със заповед от 3. 11. 2008 г. работодателят е поискал от В. да даде писмени обяснения за изразходвано горива на служебния автомобил за месец октомври 2008 г., а със заповедта № РД – 09-094/6. 11. 2008 г. го е наказал с дисциплинарно уволнение за неправомерно попълване на пътните листове на служебния автомобил за месец септември и октомври 2008 г., за злоупотреба с имената на директора и член на съвета на директорите, за полагане на подписи на пътните листове вместо изпълнителния директор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 8. 2009 г. по гр. д. № 221/2009 г на Разградския окръжен съд по жалбата на „Общински пазари Р. ” Е. , гр. Р..
ОСЪЖДА „Общински пазари – Р. ” Е. да заплати на В. И. В. сумата 150 /сто и петдесет/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: