ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
гр. София, 16.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 402 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. С. – С. срещу решение от 10.07.2008 г. по гр. д. № 453/07 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация А. Д. В. и К. Д. В. оспорват жалбата.
Ответникът по касация В. З. Н. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 25.07.2006 г. по гр. д. № 3820/05 г. Софийски районен съд е осъдил Р. И. С. – С. да предаде на
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част. Приел е, че
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае допустимостта на иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предвид преклузивния срок за предявяването му и конституирането на наследник на починал ответник в производството. Твърди се, че съдът се произнесъл незаконосъобразно и по съществен материалноправен въпрос за срока на придобивната давност по отношение на реституиран имот. Въпросите са съществени тъй като имат отношение към правилността на решението.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Анализът на приложената към изложението съдебна практика по първия формулиран въпрос не води до извод че въззивното решение и противоречи. Решение № 158 от 1997 г. на ВКС IV ГО няма отношение към спора, тъй като се отнася до срока за подаване на молба за преглед по реда на прегледа на нищожно решение, докато в случая производството е касационно, по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отм./. Решение № 9* от 15.10.2002 г. по адм. д. № 2224/02 г. на ВАС не може да послужи като основание за преценка дали касационната жалба е допустима, с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. При формулиране на тези основания за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като не формират съдебна практика по гражданскоправни спорове.
Няма различие в тълкуването и прилагането на нормата на чл. 7 ЗВСОНИ по отношение на конституиране на страните в преклузивния срок. В решение № 402 от 14.04.1995 г. по гр. д. № 1745/94 г. на ВС IV ГО и решение № 1* от 27.11.2001 г. по гр. д. № 1167/01 г. на ВКС IV ГО е прието че насочването на иска по чл. 7 ЗВСОНИ срещу лице, което е починало преди завеждането му, не обуславя процесуално правоприемство между починалия и неговите наследници, поради което конституирането на последните, като страна в процеса, се свързва с момента на връчването на исковата молба и към този момент се преценява допустимостта на иска. Искът на З. В. по чл. 7 ЗВСОНИ е бил предявен на 10.08.1992 г. срещу Д. С. , В. С. и лично срещу касатора Р. С. , които са били купувачи на имота по договора за продажба от 1972 г. Р. С. е получила копие от исковата молба на 07.10.1992 г. с което е узнала за иска предявен срещу нея. Нещо повече, на 22.10.1992 г. тя е подала молба за спиране на делото, тъй като другият съсобственик на апартамента, В. П. , е предявил срещу нея иск за делба. Също в преклузивния срок по чл. 7 ЗВСОНИ, с определение от 17.11.1992 г., съдът е конституирал касатора Р. С. като ответник и в качеството и на наследник на Д. С. и В. С. Т. е. исковата молба е била подадена срещу касатора лично и като наследник в преклузивния срок, затова изводите на въззивния съд не противоречат на съдебната практика. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретните факти по делото. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти.
Няма основание за допустимост на касационното обжалване и по формулирания материалноправен въпрос за придобиване на реституиран имот въз основа на давностно владение. Посоченото тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС ОСГК разглежда конкретни въпроси във връзка с реституционното производство по чл. 7 ЗВСОНИ след приемане на ЗОСОИ, с който се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, и няма отношение към повдигнатия от касатора спорен въпрос за придобивната давност.
Не е налице и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, доколкото произнасянето по формулирания съществен въпрос за придобивната давност не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма. От друга страна, конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. В чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ изрично е записано, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила на 22.11.1997 г. От този момент започва да тече 10 годишната придобивна давност в полза на касатора, която обаче е прекъсната с подаването на исковата молба. Практиката на ВКС е константна, че не може да се приложи кратката придобивна давност на чл. 79 ал. 2 ЗС, защото не са налице предпоставките за добросъвестно владение – липсва придобиване на собствеността по чл. 70 ЗС, с оглед нищожното основание на придобиване. Както е прието и в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК, искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е специален установителен иск. Предмет на този иск е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. Тъй като обявяването на нищожността има обратно действие, от този момент владението не е добросъвестно, тъй като сделката по силата на която имота е придобит е нищожна и тази нищожност е начална.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2008 г. по гр. д. № 453/07 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: