Определение №413 от 1.6.2016 по ч.пр. дело №2040/2040 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413

С., 01.06.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2727/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1017 от 25.05.2015 г. по гр.д.№787/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение №83 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 7076/ 2014 г. на Варненски районен съд, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 20 689.09 лв. – платена цена за достъп по описаните 17 бр. фактури, издадени за периода 27.02.2013 г. – 31.10.2013 г., получена на отпаднало основание, със законната лихва от датата на предявяване на иска и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В р.І обосновава, че е съдът се е произнесъл по въпросите: кое е основанието за плащане цената на достъп – договор за достъп или решението на КЕВР за определяне цена на достъп и при отмяна от ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определени временни цени на достъп, заличава ли се с обратна сила основанието на задължението за плащане, отпада ли с обратна сила задължението за плащане цена за достъп и ако това е така, следва ли на производителя на ел.енергия да се върне платената цена за достъп – тези въпроси жалбоподателят поддържа, че са решени в противоречие с ТР №17/1959 г.,ТР. №50/30.12.1985 г. на ВС, ОСГК, Опр.№313/16.05.2011г. по т.д.№834/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.;Опр.№260/ 20.05.20156 г. по т.д.№ 2792/2014 г. на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по посочените правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата, съгласно цитираната съдебна практика. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по посочените правни въпроси, по които счита, че няма практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните от жалбоподателя основания по чл. 280 ал. 1 ГПК – постановеното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика; жалбоподателят не доказва обжалваното решение да влиза в противоречие с представените решения; не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Комисия за енергийно и водно регулиране – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 20 689.09 лв. – платена цена за достъп по описаните 17 бр. фактури, издадени за периода 27.02.2013 г. – 31.10.2013 г., получена на отпаднало основание, въззивният съд е приел, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник, присъединен е към електроразпределителната мрежа на [фирма], има с ответника сключен договор за изкупуване на ел.енергия и е платил цена за достъп съгласно издадени фактури от [фирма] в периода 05.03.2013 г. – 05.11.2013 г. по временни цени, определени с Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, като с 9 бр. тристранни споразумителни протоколи плащането е извършено чрез цедиране на вземането в полза на [фирма] и извършено прихващане с негови задължения за цена на ел.енергия по издадени от ищеца фактури за периода 27.02.2013 г. – 31.10.2013 г. За действието на решението на ВАС, с което е отменено Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съдът е обосновал, че като производител на ел.енергия, ищецът е задължен, съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ал.1 ЗЕ, да сключи договор за достъп и съгласно чл. 26 от действалите за процесния период Правила за търговия с ел.енергия (Д.в. бр.64/2010 г.), дължи утвърдена от ДКЕВР цена за достъп, като КЕВР има правомощие да определи временни цени по чл. 30 ал.1 т.13 ЗЕ, както и да вземе решения за подходящи компенсаторни мерки, ако окончателните цени за достъп,пренос и разпределение, се отклоняват от временните цени. По съображения, че отношенията между производителите на ел.енергия и електроразпределителното дружество са облигационни, основани на договор и задължението за плащане на цената за достъп е елемент от тези отношения с тази особеност, че размерът й се определя от ДКЕВР, съдът е счел, че основанието за плащане на цената за достъп не е решението на ДКЕВР, а сключеният договор и отмяна на това решение не дерогира основанието на възникналите обвързаности, респ. възмездния им характер – независимо какво е действието във времето на решението на ВАС за отмяна на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, цената за достъп е платена въз основа договора за достъп, не е платена на отпаднало основание, още повече, че в случая ищецът търси сумата срещу [фирма], на когото е прехвърлена въз основа 9 споразумителни протоколи, поради което дори и да отпадне с обратна сила дължимостта на цената за достъп, произтичащите между страните по делото отношения не могат да бъдат уредени на основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД предвид извършеното прихващане с насрещни вземания на ответника.
С оглед изложеното изведените от жалбоподателя правни въпроси са релеванти за спора, които следва да се обобщят и доуточнят в следния смисъл: при отмяна с влязло в законна сила решение на ВАС на индивидуален административен акт – Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г. за определени временни цени за достъп – следва ли това да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на постановеното от ВАС решение; има ли отмяната обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане цена на достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп от производител на ел. енергия от възобновяеми източници, като платена на отпаднало основание.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции, посочените въпроси са решени: Р.№155/11.01.2016 г. по т.д.№2611/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№157/11.01.2016 г. по т.д.№3018/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№ 212/23.12.2015 г. по т.д.№2956/2014 г. на І т.о.;Р.№7/26. 04.2016 г. по т.д.№3196/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№ 28/28.04.2016 г. по т.д. №353/2015 г. на ІІ т.о., в противоречие с които е даденият отговор в обжалваното решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание останалите поддържани от жалбоподателя основания: с цитираната практика на ВКС е преодоляно противоречивото решаване на въпросите от различни съдилища, затова не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК; с оглед създадената задължителна съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1017 от 25.05.2015 г. по гр.д.№787/2015г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място], на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе държавна такса 413.78 лв. по сметка на ВКС и да представи по делото доказателства затова в едноседмичен срок от съобщението, при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top