О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София , 11.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1859/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от К. В. К. чрез процесуалния му представител адвокат Д, срещу разпореждане от 16.09.2008 г. по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационна жалба с вх. № 1* от 08.06.2004 г. срещу въззивното решение № 104 от 08.05.2008 г. по в. гр. д. № 75/08 г. на Добричкия окръжен съд. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, тъй като изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата И. Р. Р. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд приел, че касаторът не е изпълнил указанията от 19.06.2008 г. за отстраняване на нередовности по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Както в касационната жалба, така и в изложението, подадено във връзка с указанията на въззивния съд при проверката по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът е въвел оплаквания за неправилност на въззивното решение. Доводите са за допуснати нарушения на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ предвид отказа на въззивния съд да събере нови доказателства по предявените от страните искове по чл. 71, ал. 2 СК, а единствено приобщеното към делото писмено доказателство не било обсъдено. Нарушение на съдопроизводствените правила е и това, че новоприетите данни и обстоятелства не били взети предвид, а разгледани в съвкупност, биха довели до различни правни изводи. Развит е довод за неправилност и необоснованост на извода, че майката е в състояние да се грижи за малолетното дете. В едно изречение е записано, че процесуалните действия и решението на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС и съдебният акт, който касационната инстанция ще постанови, ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона.
Така формулирани, оплакванията съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Различни от тях са основанията за допускане на касационното обжалване, чието приложно поле е очертано от критериите, посочени в чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. За да може Върховният касационен съд да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва жалбоподателят да обоснове наличието на основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съответни доказателства. В изложението, което по смисъла на чл. 284, ал. 3 ГПК е приложение към касационната жалба, страната следва да посочи и обоснове кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационното обжалване. Трябва да се посочи и на коя от следващите предпоставки се позовава – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания следва да се и обосноват, а не както е сторил касаторът само да посочи, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС и решението на касационната инстанция ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона. Следва също така да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на някое от посочените условия, а ако се касае за решения на ВКС – да се цитират с точния им номер. Такова позоваване в случая е направено едва в частната жалба, в която са посочени и разрешените от въззивния съд материалноправен и процесуалноправен въпроси. Това обаче е сторено след изтичане на срока за поправяне нередовностите на касационната жалба и не следва да бъде зачетено.
Затова, като е приел, че са налице условията на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, а частната жалба срещу него е неоснователна и то следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 16.09.2008 г. по в. гр. д. № 75/08 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: