2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№413
гр. София,12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1439 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. З. и Т. М. М. срещу определение № 39 от 12.02.2018г. по т.д. № 280/ 2018г. на Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 ГПК, с оглед цената на исковете и предвид търговския характер на делото, подадената от Т. М. М. касационна жалба, лично и в качеството й на попечител на И. З.. С последната се обжалва решение № 184 / 25.10.2017г. по в.гр.д. № 451/2017г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение на Районен съд – Сливен за отхвърляне на предявените от частните жалбоподатели срещу [фирма] искове по чл. 30 и чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор от 28.11.2008г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, том 4, рег. № 5633, н.дело № 459/ 2008г. на нотариус Р. С., до размера на собствената на всеки ищец ? идеална част.
Частните жалбоподатели молят да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението за касационно обжалване от 20 000 лева – цена на всеки от исковете. Излагат се доводи, че договорът за ипотека не е абсолютна или субективна търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. Сочат, че не всяка сделка, свързана с търговската дейност на търговеца може да се квалифицира като търговска, а само такава, която е свързана с предмета на дейност. Позовават се на практика на СЕС по дело С -74/17, където е прието, че ако физическото лице няма връзка от функционално качество с дружеството и ако не е обезпечило кредита във връзка с упражняваното от него занятие, то може да се ползва от системата на потребителската защита.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба първият състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Изложени са аргументи, че търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че сключеният от жалбоподателите договор за учредяване на договорна ипотека обезпечава изпълнението на абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит.
Определението е правилно.
Извършената от първия състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.3 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него се включват и споровете относно права, които не са породени, но се отнасят до търговска сделка, каквито са обезпечителните права, отнасящи се до търговска сделка, породени от договор за ипотека, обезпечаващ банков кредит- абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал.1, т.7 ТЗ. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото и не рефлектира върху обжалваемостта на акта. Потребителската защита не обхваща инстанционния контрол на решението, като обжалваемостта на решенията и в случаите на участие на потребител в съдебния спор се определя от националното законодателство, а не от законодателството на Европейския съюз.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете под прага от 20 000 лева по чл.280, ал.3 от ГПК, поради което атакуваното определение, с което касационната жалба е върната, тъй като е подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 12.02.2018г. по т.д. № 280/ 2018г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.