О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 15.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.07. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №382 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена с вх. №16259 от 03.04.2009 год. частна жалба от “БТК” ЕА. гр. С. против определение от 09.03.2009 год. по гр.д. №1211/2006 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ “В” състав, с което е обезсилено решение от 22.11.2005 год. по гр.д. №8945/2000 год. на Софийския районен съд, ГК, 36 състав и е прекратено производството по делото.
По повод подадената частна жалба ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира за установено следното: С решение от 22.11.2005 год. по гр.д. №8945/2000 год. на Софийския районен съд,ГК, 36 състав са уважени предявените от частният жалбоподател в настоящето производство против “С” ООД, гр. С. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД на обща стойност 4381.63 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Във въззивното производство пред Софийския градски съд е доказано вписването с решение №12 от 25.09.2003 год. по ф. №308/90 год. на Софийския градски съд, фирмено отделение на промяната в наименованието и в правноорганизационната форма на ответното дружество- в “С”ЕООД. В това производство е съобразено и действието на решение от 16.11.2005 год. по т.д. №1191/2002 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав, с което е открито производството по несъстоятелност за ответника в настоящето производство- “С” ЕООД. С определение от 27.10.2006 год. по гр.д. №1211/2006 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ “В” състав на основание чл.637 ал.1 ТЗ е спряно производството по настоящето дело. След служебна справка от съда по несъстоятелността е установено, че ищецът “БТК” ЕА. не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че исковото производство е недопустимо, поради неоспорвания факт, че вземанията на ищеца “БТК” А. не са предявени в производството по несъстоятелността.
Частният жалбоподател “БТК” А. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.638, ал.4 във вр. с чл.693 ТЗ, защото не са налице предвидените в тези текстове основания за прекратяване на производството, а именно вземането да бъде предявено и прието при условията на чл.693 ТЗ. Навежда довод, че при реализиране на предвидената в глава четиридесет и четвърта на ТЗ, възможност за оздравяване на предприятието, може да се стигне до прекратяване на производството по несъстоятелността и тогава да се продължи настоящето исково производство.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че исковото производство е недопустимо, независимо, че не са налице изрично посочените в чл.637, ал.2 ТЗ предпоставки за прекратяването му, а именно – вземането да е прието при условията на чл.693 ТЗ. Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ по силата на закона се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника в несъстоятелност. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието от синдика и включено в одобрения от съда списък на приети вземания по чл.692 ТЗ. Възможността да се поднови развитието на производството зависи от предявяването на вземанията от кредиторите. Възобновяване на спряното производството настъпва при сбъдване на условията, съдържащи се в чл.637, ал.3 ТЗ, а именно: 1/ вземането да не е включено в списъка на приети от синдика вземания; 2/ вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение. Когато обаче вземането въобще не е предявено в производството по несъстоятелността, какъвто е настоящият случай, предявеният облигационен иск става недопустим.
Недопустимостта на предявените от “БТК”А. облигационни искове срещу “С” Е. в несъстоятелност произтича от липсата на особената процесуална предпоставка за продължаване производството по тях- а именно предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Предявяването на вземанията подготвя удовлетворяването на кредиторите, съобразно предоставената им с нормата на чл.685 ТЗ инициатива за това. Абсолютно необходимо условие за удовлетворяване на вземанията срещу длъжника в несъстоятелност, е те да са изрично предявени от техните носители. Изключение от този принцип е предвидено само за вземанията по чл.687 ТЗ, които подлежат на служебно вписване, и каквито процесните, безспорно, не са. Идеята на законодателя за удовлетворяване само на предявените вземания е намерила израз и в нормата на чл.688, ал.3 ТЗ, съобразно която дори вземания, възникнали след датата на откриване производството по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителния план, следва да бъдат предявени. Само с предявяване на вземането си пред синдика, кредиторът е упражнил правото си на вземане срещу несъстоятелния длъжник по специалния предвиден в ТЗ ред, поради което материалното му право не се погасява/арг. от чл.739 ТЗ/ и той може да го реализира във висящото исково производство, но вече с участието на синдика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.03.2009 год. по гр.д. №1211/2006 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ “В” състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: