О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 19 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 998/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Т. Д. ЕГН [ЕГН], приподписана от мл. адвокат Г. Й., против въззивно решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 521/7.11.2013 г., постановено по гр. д. № 606/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Врачански районен съд № 545/19.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1008/2013 г., с което е отхвърлен предявения от П. Т. Д. против [фирма], В. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно прекъсване на водоснабдяването на имот в [населено място], [улица]-УПИ № 7-265, кв. 26 по плана на с.с. в размер на сумата 7000 лв. със законна лихва от 10.12.2012 г. до окончателното плащане. Присъдени са разноски за двете инстанции.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът-ищец се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са повдигнати следните въпроси: 1. Относно извода на съда, че на ищеца липсва активна легитимация за предявения иск, тъй като не е титуляр по партида към ответното дружество. Позовава се на съдебни актове, а именно: О. № 1423/25.11.2009 г. по гр. д. № 1389/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; О. № 823/30.12.2009 г. по т. д. № 741/2009 г., ВКС, ТК и Р. № 570/2.11.2010 г. по гр. д. № 1389/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. 2. Каква е отговорността на водоснабдителните „ВиК” дружества по отношение на ползвателите на услугата „доставка на вода” при констатирано нарушение на правилата за водоподаване, водоснабдяване и водоползване-договорна или деликтна, при положение, че ищецът е ползвател на услугата, защото живее в имота, а партидата е на името на неговата майка; 3. Защо след като първоинстанционния съд е приел, че ищецът не е легитимиран да води иска е разгледал делото и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, което е потвърдено от въззивния съд. Не би ли следвало в такъв случай съдът да се произнесе, че искът е недопустим и да прекрати процеса-Р. № 50/17.02.2011 г. по гр. д. № 762/2010 г., ВКС, ІІІ г. о. Приложени са копия от цитираните съдебни актове.
За ответника по касация [фирма]-В. е подаден писмен отговор, чрез процесуален представител юрисконсулт А. И. А.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав за отговорност на ответника на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като процесното спиране на водоподаването на имота, ползван от ищеца, от служители на ответното дружество е извършено по разпореждане на работодателя им и при наличието на нормативно установено основание, поради което тези служители са действали правомерно. При липса на установено противоправно и виновно поведение от страна на работниците на дружеството, спрели водоподаването на имота, претендираната отговорност не може да бъде осъществена.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за повдигане на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд.
В. съд не е задължен да извежда правни въпроси от изложението към жалбата и неизпълнението на посоченото изискване обуславя недопустимост на обжалването.
В случая изложението възпроизвежда касационната жалба с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Повдигнати са въпроси, които не са обуславящи за решаващия правен извод на въззивния съд за неоснователност на иска, поради неизпълнена доказателствена тежест от страна на ищеца за установяване елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане на възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
По въпроса във връзка с правната квалификация на иска с позоваване на Р. № 50/17.02.2011 г. по гр. д. № 762/2010 г., ВКС, ІІІ г. о. не обуславя наличието на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в конкретния случай въззивният съд е определил правилно правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените с исковата молба фактически обстоятелства, в който смисъл е цитираното решение на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Същото е положението и по отношение на Р. № 570/2.11.2010 г. по гр. д. № 1389/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., тъй като то не е относимо за конкретния случай. Правоотношенията по повод на които Върховният касационен съд се е произнесъл с посоченото решения касаят договорна отговорност и произтичат от неизпълнение на сключен между страните по делото договор, каквито правоотношения в процесния случай не са налице. В случая се претендира отговорност на ответното дружество за нарушаване на принципа да не се вреди другиму в условията на чл. 49 ЗЗД.
С т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е разяснено основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в аспект на понятието „практика на ВКС”, в обхвата на която определенията на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не се включват.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 521/7.11.2013 г., постановено по гр. д. № 606/2013 г. по описа на същия съд по касационна жалба на П. Т. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: