6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 19.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 682 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./ и по частната касационна жалба на „Транс Сити” АД /н./, представлявано от синдика Д. Б. срещу определение № 544 от 17.12.2018г. по в.т.д. № 734/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 851 от 27.04.2015г. по т.д. № 912/2008г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите на „Градски транспорт – Пловдив” АД планът за оздравяване на предприятието на длъжника в производство по несъстоятелност, който план е предложен от „Транс сити” ОД /в несъстоятелност/ в качеството му на акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на дружеството-длъжник.
Частният жалбоподател „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./ излага твърдение за неправилност на извода на въззивния съд, че съобщението заедно с препис от определение № 1759 от 15.08.2014г. по т.д. № 912/2008г. на Пловдивски окръжен съд е връчено на „Транс сити” АД /н./ чрез синдика Ж. на 25.08.2014г. на адреса на самия синдик, което се потвърждавало и от последвалите от последния действия по повод дадените с определението указания. Твърди още, че това определение е следвало да бъде връчено и на адреса на управление на несъстоятелния търговец „Транс сити” АД. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Частният жалбоподател „Транс сити” АД /в несъстоятелност/ поддържа, че дадените указания за отстраняване на нередовности на предложения от него план за оздравяване не са били редовно връчени и поради това не са изтекли сроковете за тяхното изпълнение. Счита, че определение № 1274 от 11.06.2014г. е следвало да бъде връчено отново и на синдика на дружеството-вносител, който единствен може да го представлява. Твърди, че определение № 1759 от 15.08.2014г. също не е връчено лично на синдика на „Транс сити” АД, нито е редовно връчено на друго лице с право да получава съобщения, а е връчено на лице, което се е представило за адвокатски сътрудник – обстоятелство, оспорвано от синдик Ж.. Поддържа, че като е направил обратния извод, въззивният съд неправилно е интерпретирал фактите, което е довело до неправилно прилагане на закона. Счита, че определение № 1759 от 15.08.2014г. е следвало да бъде изпратено и на несъстоятелния търговец на неговия адрес на управление. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване поради наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното определение е очевидно неправилно. Твърди и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с решение № 138 от 14.08.2017г. по т.д. № 1628/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.: „Редовно ли са връчени книжа по реда на ГПК на дружество, обявено в несъстоятелност, ако връчването е станало чрез процесуален представител, упълномощен преди обявяването в несъстоятелност на дружеството, а не чрез назначения синдик?”
„Транс сити“ АД /н./ счита, че частната касационна жалба на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./ е основателна.
„В.“ ООД /н./ не представя отговор на частните касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната касационна жалба, подадена от „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./, е недопустима. Постановеното първоинстанционно определение, с което не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./ внесеният от „Транс сити” АД /н./ план за оздравяване, не е било обжалвано от длъжника, поради което и същият не е легитимиран за обжалва постановеното въззивно определение, с което по подадена от вносителя „Транс сити” АД /н./ частна жалба първоинстанционното определение е потвърдено. С оглед на това подадената от „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./ частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба на „Транс сити” АД е подадена от легитимирана страна, поради което е допустима.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че определение № 1274 от 11.06.2014г. по т.д. № 912/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което са дадени на вносителя „Транс сити” АД указания за отстраняване на нередовности на внесения от него оздравителен план, е връчено редовно на дружеството на 25.06.2014г. чрез пълномощника му по делото адв. Е. С.. С разпореждане № 3655 от 03.07.2014г. по молба на изпълнителния директор на „Транс сити” АД съдът по несъстоятелност е продължил срока за отстраняване на недостатъците в плана за оздравяване с още един месец, считано от 03.07.2014г., като съобщение за това разпореждане е връчено редовно на дружеството чрез пълномощника му адв. С.. Въззивният съд е посочил, че в определения от съда продължен срок с молба вх. № 22046 от 01.08.2014г., подадена от синдика на „Транс сити” АД, вече в несъстоятелност – адв. С. Ж., са направени уточнения във връзка с указанията на съда по несъстоятелността, дадени с определение № 1274 от 11.06.2014г. По тази молба с определение № 1275 от 15.08.2014г. съдът по несъстоятелност отново е констатирал, че не са отстранени всички недостатъци в плана за оздравяване, поради което е задължил вносителя на този план в десетдневен срок от съобщението да изпълни указанията, дадени с определение № 1274 от 11.06.2014г., както и в двумесечен срок да представи предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК във връзка с предложеното с този план отсрочване на плащанията на приетите в производството по несъстоятелност на „Градски транспорт – Пловдив” АД публични вземания. Въззивният съд е счел за неоснователно основното оплакване, че именно това определение не е съобщено на синдика на „Транс сити” АД, като е посочил, че съобщението заедно с препис от определението е връчено чрез синдика на дружеството на 25.08.2014г. на самия адрес на синдика, обявен и в ТР. Приел е, че редовното уведомяване на дружеството чрез синдика се потвърждава и от последвалите от последния действия по повод дадените с определението указания, тъй като с молба вх. № 24516 от 03.09.2014г. синдикът е направила искане за продължаване на сроковете за изпълнение на указания по определение № 1274, към които препраща определение № 1275 от 15.08.2014г., и тази молба е уважена и удължаването е съобщено лично на синдика на 21.10.2014г. Поради това и като е съобразил, че няма данни, нито твърдения за отстраняване на многократно констатираните недостътица в представения от „Транс сити” АД план за оздравяване, е счел, че липсват предпоставките на чл.701, ал.1 и след изпълнение на разпоредбите на ал.2 правилно окръжният съд е отказал допускането на плана до разглеждане от събранието на кредиторите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че вносителят на плана за оздравяване „Транс сити” АД /в несъстоятелност/ е бил редовно уведомен за констатираните от съда по несъстоятелност нередовности на плана, като този извод е обоснован с редовното връчване на определение № 1275 от 15.08.2014г. на синдика на дружеството и с последвалите действия на синдика, свидетелстващи, че са му били известни както това определение, така и предходното определение №№ 1274 от 11.06.2014г., към което второто препраща. От това е видно, че въззивният съд не е излагал съображения за редовно уведомяване на „Транс сити” АД чрез упълномощената от изпълнителния директор на дружеството адв. Е. С., а, произнасяйки се по направеното основно възражение във въззивното частно производство, е приел, че дружеството е било уведомено за дадените указания чрез синдика С. Ж..
Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касаторите доводи са за допуснати нарушения на процесуалните правила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Градски транспорт– Пловдив” АД /н./ частна касационна жалба срещу определение № 544 от 17.12.2018г. по в.т.д. № 734/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 544 от 17.12.2018г. по в.т.д. № 734/2018г. на Пловдивски апелативен съд, по подадената частната касационна жалба на „Транс Сити” АД /н./, представлявано от синдика Д. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н./, подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: