О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№413
гр. София, 20.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5372/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. А. от [населено място], Б. област, в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. срещу въззивно решение № 2317 от 02.06.14г., постановено по в.гр.д.№ 62/14г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 5187 от 22.11.13г. по допускане на съдебна делба на недвижим имот и за заплащане на обезщетение за ползване по реда на чл.344, ал.2 ГПК, поправено с решение № 5615 от 20.12.13г., постановени по гр.д.№ 173/13г. на Разложкия районен съд и е прекратил производството по делото, като е изпратил исковата молба за прилагане към гр.д.№ 1077/12г. на РС-Разлог.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, ищците /сега касатори/ са поискали процесният имот – дворно място, ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда да бъде включен в делбената маса, предмет на разглеждане на гр.д.№ 1077/12г. на Разложкия районен съд, както и за заплащане на обезщетение за ползване по реда на чл.344, ал.2 ГПК, а не за отделно извършване на делба на същия. Претенцията за заплащане на обезщетение е приета за процесуално недопустима с оглед недопустимостта на първата част от решението, както и поради това, че част от нея се отнася за период, предхождащ постановяването на съдебния акт и би могла да бъде предмет на отделен иск по чл.31, ал.2 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. В. Д. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
Искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по допускане на делбата е основателно.
Независимо че посочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба, с оглед допускането й до касационно разглеждане, е задължение на касатора, а в случая такъв въпрос касаторите не са формулирали, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационно разглеждане, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба – предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване.
В случая с оглед съществуващата вероятност въззвното решение да е процесуално недопустимо, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По жалбата срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането по чл.344, ал.2 ГПК.
Същата е процесуално недопустима. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК и не подлежи на касационен контрол, тъй като няма преграждащ и самостоятелен характер. Производството по чл.344, ал.2 ГПК може да бъде развито само в рамките на делбения процес, като с тези определения не се разрешава по същество материалноправен въпрос, свързан с предмета на спора и те могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради което тяхното разглеждане е двуинстанционно. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивен съд. Ето защо в тази й част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на решение № 2317 от 02.06.14г., постановено по в.гр.д.№ 62/14г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му по допускане делбата на недвижим имот.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. и да представят вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание или за прекратяване.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на И. П. А., в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. срещу въззивно решение № 2317 от 02.06.14г., постановено по в.гр.д.№ 62/14г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл като втора инстанция по искането по чл.344, ал.2 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касаторите, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: