О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 413
София, 20.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 399/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. Т. Ц. от с. Б. срещу разпореждане № 710 от 26.05.2009 г. по гр. д. 333/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е разпоредено връщане на касационна жалба срещу определение на същия съд от 16.04.2009 г. по същото гр. д. № 333/09 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 2408/07 г. на Плевенски РС, с което е отхвърлен иска на касаторите като недопустим.
Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от Г. Ц. на 3.04.09 г., която е била оставена без движение с разпореждане от 7.05.09 г. като му е указано да представи изложение на касационните основание за допускане касационно обжалване и внесе държавна такса от 15 лв.казанието е съобщено на 18.05.09 г. С молба от 20.05.09 г. касдаторът е представил доказателство за внесене държавна такса и решение № 836 от 1996 г. на ІV г. о. на ВКС, с което въпросът за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е решен в обратен смисъл, от този възприет от въззивния съд.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискването за посочване основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което е нередовна и е разпоредил връщането й. Действително в подадената молба от 20.05.2009 г. не е направено конкретно позоваване на нормата на чл. 280, ал.1, т. 2, но от изложеното в частната жалба и от представеното решение, може да се изведе основанието, на което се позовава касатора. От частната касационна жалба следва и това, че той поддържа, че изводът за недопустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е незаконосъобразен. Той е мотивиран с това, че към момента на предявяване на този установителен иск административното производство по реституиране на земеделските земи е било приключило, като те са възстановени на еди от наследниците на общия наследодател, за който се е твърдяло, че е бил техен собственик към момента на обобществяването, а искът е допустим само ако това производство не е приключило. Твърди се, че разрешението на въпроса за допустимостта на иска е направено в противоречие с трайната практика на ВКС и че се решава противоречиво от съдилищата.
Като не е извел основанието за допускане на касационно обжалване на разпореждането въз основа на изложението в частната жалба, съдът е подходил формално към преценката за допустимостта на касационната жалба и е направил необоснован извод, че тя е недопустима.
При проверка на разпореждането тричленен състав на ВКС, І г. о. намира, че то е неправилно и незаконосъобразно, което да е основание за да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 710 от 26.05.2009 г. по гр. д. 333/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Връща делото на същия съд за извършване действия по администриране на частната касационна жалба подадена от Г. Ц. срещу определение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 333/09 г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.