О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 21.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1356 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. против решение № 143/27.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 248/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивния съд е счел предявения иск с правно основание чл.51 ЗА вр. Чл.79 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. В. съд е приел, че по аргумент на чл.36 от ЗА, отговорността по чл. 72, ал.1, изр. І във вр. с чл. 51 от ЗА е договорна, като за последиците от изпълнението или неизпълнението на този вид договор са приложими и разпоредбите на чл. 281 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Съдът е приел, че за да възникне отговорността по чл. 72, ал.1, изр. І във вр. с ЗА, е необходимо адвокатът да е извършил действие или да е пропуснал да извърши дължимо, в защита на доверителя действие, както и твърдяните от последния вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от това негово поведение. По делото не се ангажират доказателства, от които обосновано да се изведе извод, че постановеното срещу жалбоподателя осъдително решение по гр.д.№63/2010г. е резултат на действия, предприети от ответника в негова вреда(напр., признаване на неизгодни за него обстоятелства) или на бездействие, довело до преклузия на следващо се, на съответна фаза и в негова защита, процесуално действие. От доказателствата по делото, съдът е приел за опровергано твърдението на жалбоподателя, че не е бил своевременно информиран от ответника си за хода на делото, още повече, че в качеството си на касатор, ищецът собственоръчно се е подписал под дължимото се за допустимостта на касационното обжалване „изложение” по чл.284ГПК, непосредствено под подписа на легитимиращият се като подател на касационната жалба пълномощник на страната. Съдът е отчел обстоятелството, че овластяването на адвокат с представителство по делото не лишава страната от възможността да извършва самостоятелно процесуални действия, да се противопоставя на извършените такива от адвоката, да оттегли учредения мандат, сама да атакува неизгодно решение и други подобни, като от данните по делото по предявения срещу жалбоподателя иск, няма данни за такова активно и своевременно предприето от него процесуално поведение. Въз основа на горното, съдът е приел, че като предявен на осн.чл.51 ЗА – за обезщетяване на вреди, претърпени в резултат на неизпълнение на възложени по договор за поръчка задължения, искът е неоснователен.
Съдът е приел, че след връчване на препис от исковата молба, ответникът се е възползвал от предоставеното му право на отговор, подавайки такъв в срока на чл.131 ГПК чрез пълномощник по делото, различен от ответника по настоящия спор, който се е легитимирал с договор за правна защита и съдействие(л.58 от гр.д.№37/2010 на Х.), който договор е сключен на 15.ІІІ.2010г. между жалбоподателя и Адвокатско дружество „Т. и Г.” [населено място], във връзка и повод защитата му на ответна страна по гр. д.37/2010г. по опис на Хасковски ОС, заведено след изпращането му подсъдност на Габровски ОС под №63/2010 г. Към този момент, упълномощин адвокат на ищеца по делото в настоящото производство е бил адв. Г., като съдът е зачел извършените процесуални действия от страната и нейния пълномощник. В проведеното първо заседание по делото, ищецът в настоящото производство се е явил лично и с адв. Т. – ответник по настоящото дело, като съдът е приел от фактическа страна, че по делото липсват доказателства, които да водят до извод, че адв. Т. е бил надлежно упълномощен или преупълномощен от адвокатското дружество, с което е сключен договора за правна помощ и защита. В. съд е приел, че Законът за адвокатурата не учредява процесуално представителство по пълномощно в полза на адвокатското дружество, тъй като чл. 71 от ЗА е предвидена възможност клиентът да упълномощава адвокатското дружество, но то от своя страна чрез управителя си е длъжно да преупълномощи един или няколко от съдружниците си – адвокати в случай, че такова конкретно ,упълномощаване не е предприето от самия доверител, като въз основа на горното съдът е приел, че цитираната норма не е изпълнена, тъй като по делото няма данни за изрично упълномощаване на адв.Т. във връзка с процесуалното представителство на жалбоподателя по образуваното срещу него съдопроизводство. Съдът е приел също така, че правата и задълженията по договора за правна защита и съдействие са възникнали за страните по него – ищеца и юридическото лице – адвокатското дружество, с оглед принципа, че действието на договорите в Република България е уредено в чл. 20а ЗЗД, съгласно който договорите имат сила за тези, които са ги сключили. Съдът е приел, че ответникът – физическо лице не е страна по договора, поради което и за него не са възникнали нито права, нито задължения. В този смисъл, обстоятелството, че дружеството не е извършило упълномощаване на конкретен адвокат/и с представителството на ищеца в образуваното срещу него съдопроизводство , сочи на неизпълнение на договора за правна помощ, което не може да се вмени в отговорност на ответника. Респ., твърдените на това основание вреди не са в причинна връзка с процесуално заявеното от него поведение по делото. Въз основа на изложеното по-горе, въззивният съд е направил извод, че ако ответникът – адвокат Т., е осъществявал защитата на ищеца в настоящото производство без изрично упълномощаване, то страната е разполагала с възможността да възрази за това, както в хода на делото, така и по пътя на отмяната по чл.303, ал.1, т.5, предл.ІІ ГПК. Освен изложеното, съдът е приел, че неоснователността на предявения срещу адв. Т. иск се явява обусловена и от наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който решаващият съд се е произнесъл по поставения в настоящото производство материално правен въпрос, касаещ предпоставките, при които се следва ангажиране на отговорността му по чл.51 ЗА.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правен въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е, явява ли се приложението на „добрата адвокатска практика” елемент на добросъвестното изпълнение на задължението на адвоката по договора за правна услуга /съответствуващо на разпоредбата на чл.281 ЗЗД, относно изпълнение на задълженията на довереника по договора за поръчка „като добър стопанин” и какво следва да се влага като съдържание в нея. Така поставения правен въпрос не е относим към спора, доколкото по него липсва произнасяне от страна на въззивния съд. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на първо място изисква въззивният съд да е формирал правни изводи по така поставения правен въпрос, като на следващо място тези изводи на съда да са довели до решаващите изводи за основателността предявения иск. В случая, съдът не се е произнесъл по приложението на „добрата адвокатска практика”, като елемент на добросъвестното изпълнение на задължението на адвоката по договора за правна услуга /съответствуващо на разпоредбата на чл.281 ЗЗД, относно изпълнение на задълженията на довереника по договора за поръчка „като добър стопанин” и какво следва да се влага като съдържание в нея. Решаващите изводи на съда са други, различни от поставения правен въпрос, и свързани с процесуалните действия на страните по приложеното дело, а именно – липсата на надлежно упълномощаване, респ. Липсата на договорни отношения между страните по делото, както и обвързаността на съда от силата на пресъдено нещо по гражданско дело, водено между същия ищец и адвокатското дружество, на същото правно основание. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така поставения правен въпрос води и до неотносимостта на същия към производството по чл.288 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/27.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 248/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.