4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 980/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 22.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесет юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 980/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Бл.Г. от АК-В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 104/07.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 246/2010 год. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 8/12.01.2010 год. по т.дело № 863/2010 год. относно отхвърления насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място], апелативният съд е осъдил касатора-ответник по този иск да върне сумата 34 436 лева, представляваща авансово заплатена цена по договор за изработка от 14.02.2008 год. поради отпадане на основанието за получаването й след развалянето на договора от страна на изпълнителя.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че в случая имущественото разместване на престации между двете страни е в ущърб на изпълнителя-касатор и фактически е довело до обезщетяване на неизправната страна по процесния договор.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: следва ли на неизправната страна по договор за изработка с продължително действие да се присъжда обезщетение за вреди от неизпълнение чрез обратното действие на разваления договор. Навежда доводи за противоречива съдебна практика по този въпрос, позовавайки се на приложени към жалбата три съдебни решения: по т.дело № 172/2001 год. на Бургаски апелативен съд, по гр.дело № 1030/2009 год. на Пловдивски апелативен съд и по гр.дело № 720/2008 год. на Варненския окръжен съд, като за последните две решения липсват данни, че са влезли в законна сила. Представено е също и едно арбитражно решение по в.а.дело № 36/2007 год., което е неотносимо, тъй като не представлява съдебна практика по смисъла на ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените от него съдебни разноски в касационното производство в размер на 1 500 лева – адвокатско възнаграждение по представения към отговора договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Тоърговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявеният насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД и е осъдил касатора-ответник по този иск да върне на [фирма] сумата 34 436 лева-авансово заплатена цена по договор за изработка поради отпадане на основанието за получаването й след развалянето на договора от страна на изпълнителя – [фирма]. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че е налице неизпълнение от страна на възложителя да осъществи в уговорените срокове авансово плащане на стойността на договорените интериорни врати, които е следвало да бъдат изработени и монтирани на процесния обект. Прието е също, че на основание чл.87, ал.1 ЗЗД изпълнителят е развалил сключения между страните договор за изработка от 14.02.2008 год. с отправената до възложителя покана/получена от него на 09.08.2008 год./, в която му е дал срок за доброволно изпълнение, каквото не е последвало. Направен е решаващия извод, че след развалянето на договора отпада основанието за получаването от ответника на част от авансово заплатената от възложителя сума в размер на 34 436 лева, представляваща разликата между преведените от възложителя 107 756 лева и сумата 73 320 лева-цената на доставените врати. Изрично в решението апелативният съд е посочил, че посочената сума подлежи на възстановяване на основание чл.55, ал.1 пр.трето ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД като последица от разваления договор. Така постановеното въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД, обобщена в Постановление № 1/28.05.1979 год. на Пленума на ВС по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
С оглед на изложеното, така както е формулиран от касатора, поставеният в изложението му материалноправен въпрос е ирелевантен за делото, тъй като не е обуславящ за изхода на спора, а и не е бил предмет на произнасяне от страна на решаващия съд. Това е така, защото в конкретния случай, с оглед данните по делото, въобще не се касае за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на процесния договор, а предмет на спора е претенция по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД – връщане на даденото като последица от разваления договор за изработка. Както вече беше посочено по приложението на цитираните правни норми е налице задължителна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба съдебни решения са неотносими, тъй като решението по гр.дело № 172/2001 год. на БАС има за предмет претенция за заплащане цената на извършени СМР по договор за строителство, който не е бил развален, а за останалите две решения – по гр.дело № 1030/2009 год. на АС-Пловдив и по т.дело № 720/2008 год. липсват данни, че са влезли в законна сила.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същите касаят правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 1 500 лева – адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 104/07.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 246/2010 год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: