– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1467 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1614/01.02.2017 година, подадена от М. П. Г., срещу определение № 104/13.01.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по ч. гр. д. № 89/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 46 939/26.09.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 2617/2016 година в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. П. Г. за освобождаване от внасянето на държавна такса за 1/2 от дължимия размер, възлизаща на 4056.97 лева ра разглеждане на предявените от него искове.
В подадената от М. П. Г. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена в нейната цялост. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Насрещната страна по частната касационна жалба В. Т. М. не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
М. П. Г. е бил уведомен за обжалваното определение на 25.01.2016 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 1640/01.02.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Софийски градски съд е сезиран с подадена от ищеца по делото М. П. Г. молба с искане за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса за образуване съдебно производство по подадената от него искова молба, с която са предявени срещу В. Т. М. искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за присъждането на сумата от 131 298.82 лева и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждането насумата от 71 650 лева. С разпореждане № 46 939/26.09.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 2617/2016 година Г. е освободен от заплащането на половината от дължимата за образуването на съдебното производство държавна такса в размер на сумата от 4065.98 лева, като в останалата й част, молбата е оставена без уважение. Към молбата за освобождаване от държавна такса по подадената искова молба, М. П. Г. е представил декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83, ал.2 от ГПК, в която, в която е отразено, че получава пенсия в размер на сумата от 212.00 лева, като в последствие, след възражение на В. Т. М. е представил допълнително доказателства, че получава и месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с положен в Германия труд, в размер на 1309.57 €.
Съставът на Софийския апелативен съд след като е взел предвид, че общият доход от двете пенсии, получаван от Г. е в размер на 2773.30 лева, е намерил, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че същият следва да бъде освободен от заплащането на само половината от дължимата държавна такса, доколкото към молбата не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че същият живее в Германия и има по-големи разходи от обичайните за България.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. П. Г. поставя въпросите за това налице ли е основание за освобождаване от следващата се държавна такса при напреднала пенсионна възраст на ищеца и установено, с безспорни писмени доказателства, тежко здравословно състояние и за това налице ли е основание за освобождаване на ищеца от държавна такса след като същият е доказал, че получава пенсия в Република България и в Германия; живее постоянно в Германия; не притежава недвижими имоти в Република България, от които да получава доходи; доказал е тежкото си здравословно състояние чрез представени писмени доказателства, издадени от официални здравни заведения, като лечението на установеното канцерогенно заболяване изисква големи парични средства, както в германия, така и в Република България, но лекарствата се закупуват в Германия.
Касационното обжалване може да се допусне, в случай че в изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът формулира и постави правен въпрос, който е разрешен с обжалваното определение и който, както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда при постановяването на акта му. При това този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното ТР касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. Проверката за законосъобразност на този акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Така посочените от частния жалбоподател въпроси за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд се припокриват, макар и не буквално, с посочените в частната касационна жалба доводи за касационно обжалване на съдебния акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. По своето същество същите представляват твърдения за това, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка по спора, а това от своя страна е довело и до неправилни правни изводи от негова страна при постановяването на обжалваното определение и са основания за касационно обжалване на определението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Както се посочи по-горе обаче съдът ще извърши проверка на законосъобразността на обжалваното определение въз основа на тези твърдения едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид на това частният жалбоподател не е изпълнил задължението си по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното определение. Касационният съд не е компетентен служебно да извлече и формулира такъв въпрос от посочените в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да уточни или конкретизира вече поставения такъв. При липса на формулиран от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд е в невъзможност да извърши проверка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Софийски градски съд и такова не може да се допусне.
Дори и с оглед на посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК да бъде прието, че се поставят въпросите за критериите, въз основа на които съдът следва да прецени дали искането за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно то отново не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По отношение на първия въпрос е налице задължителна съдебна практика. Съгласно същата съдът е длъжен да извърши преценката въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението му по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на този въпрос. Същевременно наличието на такава практика изключва възможността за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а доколкото не са изложени твърдения за необходимостта от промяна и осъвременяване на същата не са налице и предпоставките за допускане на обжалването по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 104/13.01.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по ч. гр. д. № 89/2017 година. по подадената срещу него от М. П. Г. частна касационна жалба с вх. № 1640/01.02.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104/13.01.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по ч. гр. д. № 89/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.