3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 413
С., 23.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 161/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частни касационни жалби от С. И. Н. и Р. С. Н. срещу определение № 1745 от 10.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3195/2011 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. Г. П. счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането от 03.05.2011 г. по гр. д. № 11697/2009 г. на Софийския градски съд, с което е върната въззивната жалба на С. Н. и Р. Н. вх. № 38557 от 29.04.2011 г. /подадена по пощата на 27.04.2011 г./ срещу решението от 25.03.2011 г. по същото дело.
За да потвърди разпореждането, въззивният съд приел, че съобщението за първоинстанционното решение и възможността то да бъде обжалвано е връчено на страните на 12.04.2011 г., от когато е започнал да тече законоустановеният двуседмичен срок и той е изтекъл на 26.04.2011 г. Въззивната жалба е подадена на 27.04.2011 г., след изтичането на срока, поради което е процесуално недопустима и законосъобразно е върната в съответствие с изискването на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационно обжалване на определения от категорията на обжалваното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като определящ изхода на спора жалбоподателят С. Н. е посочил следния процесуалноправен въпрос: редовно ли е връчването на съдебни призовки, съобщения и книжа, ако това връчване не е осъществено чрез процесуалния представител на страната – адвокат, и въпреки изрично посочения адрес на адвоката като съдебен адрес.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – задължително за съдилищата и приложимо и в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, рамките, в които се селектират касационните жалби /съответно и частните касационни жалби/, се определят от постановения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда.
В случая правният въпрос, от чието разрешаване зависи изходът по допустимостта на подадената от С. Н. въззивна жалба, действително е свързан с редовността на връчването на съобщението за първоинстанционното решение. При поставянето на въпроса обаче, жалбоподателят изхожда от предпоставката, че съобщението до него е следвало да бъде връчено на процесуалния му представител – адвокат и на посочения от адвоката съдебен адрес. Данните по делото сочат друго. До момента на постановяване на първоинстанционното решение и на връчване на съобщенията за него, двамата жалбаподатели /ответници по делото/ не са били представлявани от адвокат, нито са посочили в седалището на съда адвокат /или друго лице/, на когото да се връчват съобщенията, за да има той качеството на съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК. Едва с подаването на 27.04.2011 г. на въззивната жалба те са упълномощили адвокат Д. Хр. К., чийто адрес е посочен за съдебен адрес. В този смисъл поставеният от С. Н. въпрос не е свързан с конкретните обстоятелства по делото и не е определящ изхода на спора, поради което не е налице и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на подадената от него частна касационна жалба за разглеждане по същество. Доводите относно датата на подаване на въззивната жалба и искането за събиране на гласни доказателства в тази насока, не са предмет на настоящия етап на производството. Те биха били разгледани, само ако се установи наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, но в случая такива липсват.
В изложението, представено от жалбоподателката Р. Н., е посочен следният процесуалноправен въпрос: редовно ли е връчването на съдебни призовки, съобщения и книжа, ако това връчване е станало чрез съпруга на лицето, с когото адресатът на призовката е в установена фактическа раздяла, или чрез роднини на този съпруг. Така поставеният въпрос не е определящ изхода на спора по допустимостта на въззивната жалба, подадена от тази жалбоподателка. С влязло в сила определение от 15.07.2011 г. първоинстанционният съд е уважил молбата на Р. Н. с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК, като е възстановил срока за обжалване от нея на първоинстанционното решение от 25.03.2011 г. по гр. д. № 11697/2009 г. на Софийския градски съд. В., този факт се изтъква и от насрещната страна – Ел. П., в писмения й отговор по частните касационни жалби.
С възстановяването на срока извършеното от Р. Н. процесуално действие – подаване на въззивна жалба, придобива с обратна сила процесуална релевантност, т. е. смята се за своевременно извършено; последиците от връщането на жалбата се заличават и производството по нея се възобновява. Това от своя страна налага извода, че поставеният от жалбоподателката въпрос за редовността на връчване на съобщението за първоинстанционното решение не е определящ изхода на спора по допустимостта на въззивната жалба. Затова и не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частната касационна жалба, подадена от Р. Н., за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1745 от 10.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3195/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: