О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 25.03.2014г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7154 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2013г. по гр.д.№197/2013г. ,с което ОС Габрово е отхвърлил иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. Чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и по които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът И. П. Л., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на [фирма] срещу И. П. за заплащане на имуществени вреди в размер на сумата от 5292,80лв., представляващи причинени от нея вреда от наложени глоби на [фирма] с наказателно постановление от 24.10.2012год. на „КД-ДАИ” Габрово в размер на 5200лева и стойност на проведени мобилни разговори за периода от време от 16.09.2012год. до 14.11.2012год. в размер на 92,80лв. воден на осн.чл.203, ал.2 КТ, във вр. с чл.45 ЗЗД като неоснователен.
Прието е за установено, че представеното по делото Наказателно постановление от 24.10.2012год. е издадено срещу дружеството-ищец – [фирма] и същото като необжалвано е влязло в законна сила и същото не поражда задължения за ответницата. Прието е, че същото е съставено за това, че И. П., в качеството и на ръксоводител по транспорта, не е съхранявала тахографските лист в хронологичен ред и допуснала превоз на пътници в автобуси с тахографи, чиято годност за работа не е установена по надлежния ред. Установено е, че е работила при ищеца до 10.10.2012г., когато договора й е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ –поради забавено плащане на трудавата възнаграждение.
Съдът е изложил съображения да това, че за да бъде уважен иска в размер на 5200лева, представляващ наложената глоба на търговското дружество и с който се иска обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта – наличието на деяние, чийто автор е ответницата, същото да е противоправно, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Посочено е, че следва да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл.203 ал.2 КТ, а именно- деянието да е осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена. При анализ на доказателствата по делото съдът е счел, че по делото не са установени елементите от фактическия състав, тъй като не е доказана и противоправността в поведението на ответницата при осъществяване на задълженията си по трудовото правоотношение с ищеца .Посочено е, че с оглед доказателствата по делото не може да се направи извод,че ответницата следва да носи пълна имуществена отговорност и ако има основание за някаква отговронтост, то тя е такава за ограничена, която се търси по административен ред. Прието е, че не е доказан и иска за сумата от 92,80лв. за която се твърди от ищеца, че представлява такава за проведени разговори по 2бр. СИМ карти предоставени на ответницата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния сипредставител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за това при какви предпоставки следва да се приеме, че има причинна връзка между вредата и умишлено неизпълнението на служебни задължение.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. Същия в съответствие с трайната практика на ВКС е направил своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 24.02.2011г. по гр.д.№137/2010г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че съгласно чл.203, ал.2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Приема се, че всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя и ако не се установи причиняването на вредата умишлено отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл.203, ал.1, във връзка с чл.210 КТ. В този смисъл е и дадевоно разрешение от въззивния съд в обжалваното решение.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъда допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Направените в изложението към жалбата и други оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Те не касаят тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение от 09.07.2013г. по гр.д.№197/2013г. на ОС Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: