О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. С., 26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1404/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г. и С. Т. Г. от[населено място], В. област срещу въззивно решение № 1039 от 21.07.10г. по в.гр.д.№ 610/10г. на В. окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 115 от 11.01.10г., постановено по гр.д.№ 4371/08г. на В. районен съд, VІІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Т. Г. и С. Т. Г. против М. Н. М. е В. Н. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищците са собственици по давност на нива с площ от 4,518 дка, парцел 010091 от масив 10 по плана за земеразделяне на землището на[населено място], местност “Д. с.”, както и исканията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на два нотариални акта и на договор за доброволна делба.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ (правото на собственост върху същия е възстановено с решение на поземлената комисия от 1999г. на ответниците) и че същият не е могъл да бъде придобит от ищците по давност с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС (ред. до 1990г.) и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, поради което предявените искове са приети за неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с Р № 7от 19.06.95г. по к.д.№ 9/95г. на КС на РБ, Р № 91 по адм.дело № 2349/94г., Р № 519 по адм.д.№ 5225/93г. и Р № 543 по адм.д.№ 5161/93г. на ВС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, а трябва да са от значение за изхода на делото, респ. за формиране решаващата воля на съда. ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставените от него въпроси, но не и да ги извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представените от тях решения на КС и ВС на РБ, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, още повече, че според дадените с посоченото тълкувателно решение разяснения решенията на КС, както и решенията по административни спорове са извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед на казаното подадената от Г. Т. Г. и С. Т. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1039 от 21.07.10г. по в.гр.д.№ 610/10г. на В. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: