1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 26.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 782 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. А. М., подадена чрез пълномощника й адв. Н. М., против решение № 203 от 19. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 184/2018 г. на ОС – Кърджали, с което е отменено решение № 88 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 420/2017 г. на РС – Кърджали в частта, с която е уважен предявеният от М. А. М. против Г. М. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор …., с площ от 166, 40 кв.м., включваща застроена площ на помещенията 79, 70 кв.м. и площ на терасата 86, 70 кв.м., състоящ се от кабинет, две стаи-сушилни, баня-тоалетна и коридор, находящ се в северозападното крило на ….. мансарден етаж от жилищна сграда с идентификатор ….., с адрес [населено място], [улица], ет. …., ведно с 6,649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 63 и 92 ЗС. Сочи се и противоречие с чл. 68 и 79, ал. 2 ЗС, както и необоснованост на извода на съда за упражнявано от ответника непрекъснато, постоянно, явно и несъмнително владение върху обекта, продължило повече от пет години след придобиването му по силата на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № …../24. 02. ….. г. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 116 ЗЗД, предвид обстоятелството, че влязлото в сила решение, с което е признато за установено по отношение на Г. К., че П. Б. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота и ответникът е осъден да му предаде владението върху тази 1/2 идеална част, е прекъснат придобивният давностен срок и за притежаваната от М. М. 1/2 идеална част от съсобствената вещ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационна обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Г. М. К., чрез адв. М. К., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото е висящо в частта по предявения от М. А. М. против Г. М. К. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № …../2. 06. ….. г. М. М. и П. Б., съсобственици при равни права на ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място], са учредили в полза на „А.“ Е. право на строеж на пететажна жилищна сграда. Дружеството построило шестетажна жилищна сграда, като процесният самостоятелен обект се намира на ….. етаж. След като сградата била изградена на етап „груб строеж“, на 24. 02. 2010 г., с н.а. № …../2010 г., дружеството продало обекта на ответника по иска Г. К.. На 15. 11. 2010 г. П. Б. предявил срещу „Архидастрой“ Е. установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от процесното жилище, а срещу Г. К. – осъдителен иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/2 идеална част от обекта. С решение от 5. 07. 2011 г. по гр. д. № 1950/2010 г. на КРС, потвърдено с решение № 156/25. 07. 2013 г. по в. гр. д. № 174/2013 г. на КОС, влязло в сила на 2. 09. 2013 г., Г. К. е осъден да предаде на П. Б. владението върху 1/2 ид.ч. от процесния обект.С н.а. № …../12. 12. ….. г. за поправка на н.а. № …../2008 г. страните по договора за суперфиция „Архидастрой“ Е. и собствениците на имота П. Б. и М. М. изменят обема на учреденото право на строеж вместо за пететажна, за шестетажна жилищна сграда. С акт № 15-10549-24. 01. 2014 г. за непълноти и грешки в ПИ ….. по кадастралната карта на [населено място] процесният обект е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….., с обща площ 166, 40 кв.м., включваща застроена площ на помещенията 79, 70 кв.м. и площ на тераса – 86, 70 кв.м. За сградата е издадено разрешение за ползване и същата е въведена в експлоатация 2016 г., видно от удостоверение № 115 от 21. 12. 2016 г. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че от 24. 02. 2010 г. до предявяване на иска ответникът Г. К. е упражнявал фактическа власт върху целия процесен обект. Той работел в Германия, но по няколко пъти всяка година се връщал в К. и посещавал процесния обект. Разчистил го, изхвърлил строителните материали, имал ключ от входната врата, не е слагал плочки, паркет и вътрешни врати, тъй като чакал приключването на делата. След предявяване на настоящия иск някой сменил бравата на входната врата и ограничил достъпа на ответника. Искът е предявен като осъдителен по чл. 108 ЗС, но с молба от 23. 11. 2017 г. е изменен в установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК.
При тези данни съдът е приел от правна страна, че процесният имот представлява самостоятелен обект на собственост, изграден извън обема на учреденото от М. М. и П. Б. в полза на „А.“ Е. право на строеж, поради което и съгласно чл. 92 ЗС същият с построяването му е станал собственост на собствениците на имота М. М. и П. Б., с права по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Притежаваната от М. М. 1/2 идеална част е придобита от ответника Г. К. по давност, чрез упражнявано от 24. 02. 2010 г. (сключване на договора за покупко-продажба с „А.“ Е.) до предявяване на иска от М. М. (3. 04. 2017 г.) владение. Ответникът е приет за добросъвестен владелец, тъй като владението върху притежаваната от М. М. 1/2 идеална част от правото на собственост е установено на 24. 02. 2010 г., на годно придобивно основание (действителен договор за покупко-продажба), като към сключване на договора купувачът не е знаел, че придобива от несобственик.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос, свързан с приложението на чл. 68, 69 и 79 ЗС, относно признаците на владението като елемент на фактическия състав на придобивната давност. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 68 от 2. 08. 2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, 1 г.о.
Противоречие не е налице. В посоченото решение се приема, че владението следва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, за да може, след изтичане на установения в закона придобивен давностен срок, да се осъществи способът придобивна давност. Прието е, че фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Ако се касае за недвижим имот, владелецът следва да посещава имота и да извършва явни действие по стопанисването му. Не съдържат изводи в различен смисъл мотивите към обжалваното въззивно решение – изводът за осъществявано от ответника владение се базира на събраните доказателства, установяващи, че ответникът е извършвал системни периодични посечения на имота, разчистил го е, наглеждал го е, държал е ключ от входната врата и е демонстрирал намерение за своене, не е извършвал основни ремонти, заради висящото дело с П. Б..
Вторият въпрос е може ли да се окачестви като явно, постоянно, несмущавано и несъмнително владението, което се изразява в почистване на недвижим имот от строителни материали и инцидентни посещения в него, без тези действия да са били сведени до знанието на действителните собственици. Твърди се разрешаването му в противоречие с цитираното по-горе решение № 68 от 2. 08. 2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, 1 г.о.
Въпросът няма връзка с установените по делото факти. Доказано е от събраните гласни доказателства не само, че ответникът, след сключване на договора за покупко-продажба, е изчистил имота от строителни отпадъци, но и че ежегодно, при всеки престой в България (поне няколко пъти в годината) е посещавал обекта, проверявал е състоянието му, държал е ключ от входната врата и е препятствал достъпа на трети лица до жилището от 24. 02. 2010 г. до предявяване на иска. Не е извършвал ремонтни дейности, тъй като искал да приключи делото по предявения срещу него, месец след придобиване на имота, от П. Б., ревандикационен иск за 1/2 идеална част от процесното жилище. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС на П. Б. против Г. К., предявен за 1/2 идеална част от правото на собственост няма за последица прекъсване течението на придобивния давностен срок относно притежаваната от М. М. 1/2 идеална част от правото на собственост. Последната не е предприела защита по исков ред на правото си на собственост върху 1/2 идеална част, нито чрез фактически действия е прекъснала упражняваната от ответника фактическа власт.
Жалбоподателката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, изразяваща се в очевидна необоснованост на извода на съда за осъществявано от Г. К. владение. Очевидна необоснованост на акта би била налице в случай на грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото или с правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Обжалваното решение не страда от порок с такава тежест.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, М. А. М. следва да бъде осъдена да заплати на Г. М. К. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 19. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 184/2018 г. на ОС – Кърджали.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на Г. М. К. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: