4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 660/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 27.05.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
ч.търговско дело под № 660/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на инж.А. А. Ч. от [населено място], инж.Г. Х. М. от [населено място], Ю. С. П. от [населено място], Г. област, Д. М. Б. от [населено място] и Б. М. Б. от [населено място] срещу определението на Софийски апелативен съд № 1277/05.10.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 2379/2009 год. С това определение апелативният съд е потвърдил разпореждането на Софийски градски съд от 11.06.2009 год. по т.дело № 648/2009 год., с което е оставено без уважение искането на ищците за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради противоречието му с разпоредбата на чл.5, б.”е” от Закона за държавните такси, според която се освобождават от заплащане на държавни такси ищците по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения. Жалбоподателите молят да бъде отменено обжалваното определение, както и разпореждането на СГС като делото се върне за разглеждане от първоинстанционния съд без заплащане на държавна такса.
Жалбоподателите поддържат наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставения процесуален въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл.5, б.”е” ЗДТ при действието на новия ГПК предвид липсата на изрична препратка в нормите на чл.83 и чл.84 ГПК, уреждащи хипотезите на освобождаване от държавна такса, каквато се съдържаше в гл.63, ал.1, б.”а” от отменения ГПК от 1952 год. Навеждат доводи за противоречива съдебна практика по поставения въпрос, който е от съществено значение за развитието на правото. Позовават се на цитираните в частната жалба гр.дела на СГС по искове за възнаграждения на изобретатели, заведени при действието на отменения ГПК, по които молбите за освобождаване от държавни такси по искове за възнаграждения на изобретатели са решавани от съдилищата по различен начин.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите изложени в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й допустимост, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК съгласно разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК.
Видно от данните по делото, предмет на предявения пред СГС частичен иск за сумата 50 000 лева са претенции на ищците-касатори за обезщетения за вреди и пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорни задължения от страна на [фирма], [населено място] на основание чл.3, чл.4 и чл.30-33 от сключения между страните договор № 21/01.11.2005 год., с който се уреждат отношенията относно правото за заявяване и получаване на патент, поемане на разноските по патентоването, съсобствеността, възнагражденията за ползуване и др.права и задължения, свързани със създадено от ищците изобретения с работно наименование „Съоръжение за обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и други разтвори”. Твърди се, че в изпълнение на договора е била подготвена и подадена заявка пред Патентното ведомство, но въпреки договорните клаузи и поканите от страна на ищците, ответникът не изпълнил задължението си да плати държавните такси за патентоването, които са платени от ищците. Твърди се също, че ответникът е престанал да се интересува от по-нататъшната съдба на заявката, в резултат на което патентното ведомство е отказало да прехвърли правото на заявяване поради непредставяне на изричен документ в тази насока. Поради неизпълнение и на други задължения от страна на ответника е било загубено правото на международна заявка и закрила на изобретението. Пропусната е и възможност за сключване на лицензионни договори с трети лица по повод на изобретението, тъй като ответникът е отказал да участвува в преговорите. С оглед на изложеното, ищците претендират да им бъдат заплатени следващите се възнаграждения, обезщетение и неустойка съгласно чл.3, чл.4 и чл.30-33 от договора, нанесените вреди, представляващи изплатени и платими занапред държавни такси и други разходи към Патентното ведомство, както и пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени възнаграждения по провалените от ответника лицензионни договори, в т.ч. и лихвите за забава по тях на стойност 50 000 лева, предявена като част от общата сума, възлизаща на 2 000 000 лева.
СГС е оставил без движение подадената искова молба, като е дал указания на ищците да внесат следващата се държавна такса в размер на 2 000 лева. Оспорвайки дължимостта на държавната такса ищците са подали молба с искане да бъдат освободени от държавна такса, позовавайки се на разпоредбата на чл.5, б.”е” ЗДТ, която молба е оставена без уважение от СГС с разпореждане от 11.06.2009 год. по съображения, че чл.83 ГПК не предвижда такава възможност, а с оглед предмета на предявения иск, молителите не попадат в категорията ищци посочени в чл.5, б.”е” ЗДТ. По подадена частна жалба на ищците, Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането на СГС относно отказа за освобождаване от държавна такса с определение № 1277/05.10.2009 год. по ч.гр.дело № 2379/2009 год., което е предмет на обжалване в настоящото производство.
При тези фактически данни с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС, тъй като поставеният от касаторите процесуален въпрос не е релевантен за делото. Това е така, защото в случая сочената разпоредба на чл.5, б.”е” ЗДТ, на която се позовават за освобождаването им от държавна такса, въобще не намира приложение. Погрешно е поддържаното от жалбоподателите становище, че исковете им са предявени за заплащане на възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, тъй като самите ищци твърдят, че изобретението им не е патентовано по вина на ответника, поради което не се ползува с патентна закрила. Видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, предмет на иска са претенции за обезщетения за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на задължения по договора от 01.11.2005 год., свързани със заявяването и получаването на патент, поемане на разноски по патентоването и пропуснати възможности за сключване на лицензионни договори, които претенции не могат да бъдат квалифицирани като искове за нарушение на патентни права по смисъла на чл.28 във вр. с чл.19 и чл.27 ЗПРПМ, поради което ищците дължат на общо основание съответна държавна такса съгласно разпоредбите на ГПК и Тарифата за държавните такси приета с ПМС № 38/2008 год.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 1277/05.10.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 2379/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: