О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1772 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 5116/3.VІ.2019 г. на Л., Л. и П. В. – тримата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 75 на състав на Върховния касационен съд, ТК, І-во отделение, от 19.ІV.2019 г., постановено по т. дело № 381/2019 г., с което е била оставена без разглеждане тяхна искова молба (с вх. № 1288/5.ІІ.2019 г.) по чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМТА за отмяна, респ. за прогласяване за нищожно на решение № 179/16.V.2013 г. по арб. дело № 179/2013 г. на арбитъра ad hoc Б. Г. от гр. София.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, тримата частни жалбоподатели претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъдело прогласено за нищожно процесното арбитражно решение – „като постановено по потребителски спор на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, във вр. с чл. 19, ал. 1 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното исково производство по чл. 47 ЗМТА пред състава на Върховния касационен съд, настоящата съвместна частна жалба на Л., Л. и П. В. – тримата от гр. София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното пред него исково производство по чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМТА предходният тричленен състав на ВКС е могъл по свой, служебен почин да установи, че ищците /настоящите трима частни жалбоподатели/ са преживял съпруг и низходящи на починалата на 7.VІІІ.2018 г. Е. Л. В., както и че на последната приживе, на датата 23 февруари 2016 г., е била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ /с рег. № 841 Н. Л. М./, от съдържанието на която тя е могла да узнае за постановеното срещу нея арбитражно решение, чиято отмяна, респ. – прогласяването му за нищожно, е предмет на процесните две искови претенции по чл. 47 ЗМТА. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА общата наследодателка на тримата настоящи частни жалбоподатели е могла да предяви тези два иска най-късно до 25 май 2016 г. /присъствен ден, сряда/, която дата предхожда смъртта й с две години и 3 месеца. Ето защо, като е преценил подадената на 5.ІІ.2019 г. искова молба по чл. 47 ЗМТА като просрочена, предходният тричленен състав е постановил правилно, съобразено именно с императивната процесуална разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА прекратително определение, което ще следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 38, ал. 3, изр. 3-то ЗМТА, с връчването му на една от страните решението на арбитража влиза в сила, става задължително за тях и подлежи на принудително изпълнение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 75 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 19.ІV.2019 г., постановено по т. дело № 216/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2