3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
С., 29,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 315 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1355 от 12.ІІІ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 159 на Варненския апелативен съд, ГК, от 28.ІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 92/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 5653 на Варненския ОС, ТК, от 16.ХІІ.2012 г. по т. д. № 861/08 г.: за осъждането търговеца настоящ касатор – на основание чл. 77 ГПК-нов /вместо по чл. 60 ГПК-отм./ и чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ – да заплати по с/ка на Варненския ОС държавна такса в размер на 2 302 лв. и разноски в полза на ответното [фирма]-гр. П. в размер на 1 650 лв.
Оплакванията на д-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или „в евентуалност след отмяната на определението като неправилно, да измените определението на окръжния съд в частта относно присъдените с обжалваното определение на Варненския окръжен съд разноски (държавна такса и адвокатско възнаграждение)”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „…” E.-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по решавани противоречиво от съдилищата процесуалноправни въпроси, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: 1/ За допустимостта спор относно цената на иска да бъде повдиган от страна по делотоа или съдът служебно да определи такава цена след първото съдебно заседание; 2/ За възможността веднъж определената цена на иска да бъде преразглеждана от друг състав на решаващия съд.
Ответните по касация [фирма]-гр. П., така както и [фирма]-С., не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Първостепенният съд е присъдил разноски в тежест на търговеца настоящ частен касатор като последица от прекратяване на пр-вото по образуваното пред него т. д. № 861/08 г. в хипотеза по чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./: поради оттегляне иска на [фирма], воден срещу ответниците [фирма] и пловдивското [фирма], с предмет прогласяване нищожността на учредена от последното в полза на Б. договорна ипотека върху два поземлени имота, като цената на този установителен иск е била определена като левова равностойност на 30 000 евро, възлизаща на 58 674.90 лв. по фиксинг на Б..
Въззивната инстанция е потвърдила това определение на ОС-Варна по чл. 60 и чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./-във вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на сега действащия процесуален закон. Предвид възприетата от низовите съдилища конкретна цена на иска и по аргумент за противното от текста на чл. 280, ал. 2 ГПК, обжалването на последното /въззивното определение/ пред ВКС е допустимо, защото чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК свързва тази възможност с „реда, по който подлежи на обжалване решението” на съоветния съд. Ако, вместо прекратяване на пр-вото поради оттегляне на иска, се бе стигнало до постановяване на решение по съществото на спора между ищцовото [фирма]-С. и ответниците банка и търговец кредитополучател, ипотекирал в нейна полза свое недвижимо имущество, въззивното решение по същия би подлежало на касационен контрол.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. В процесния случай Варненският апелативен съд е приел за недоказано в процеса, че е било допуснато изменение на цената на иска след първо редовно проведено по делото съдебно заседание и затова „този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящето производство”. Следователно и двата релевирани в изложението на търговеца частен касатор към жалбата му процесуалноправни въпроса категорично не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение. Щом това е така липсва приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 159 на Варненския апелативен съд, ГК, от 28.ІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 92/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 315 по описа за 2012 г.