Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
София, 30.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора Дечева
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1549 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК/отм/
Образувано е по к. жалба, подадена от М. Н. Г. против решение № 245 от 13.12.2007г., постановено по гр.д. № 361/2007г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 59 от 13.05.2005г., постановено по гр.д. № 225/2004г. на Разградски окръжен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката против Д. девичовъдна с. “К” гр. Д., преобразувано в хода на производството на осн. пар. 6а Закона за лова и опазване на дивеча / ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) в Д. ловно стопанство “К” гр. Д. юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. за заплащане на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ в размер на 26 162 лв.,претърпени имуществени вреди от незакони актове, действия и бездействия на длъжностни лица и служители при извършване на санитарна сеч в съсобствената й гора, находяща се в землището на с. В., община Д. в периода м. 07-м.12. 2003г.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради непълнота на доказателствата.
Ответникът по касация Д. девичовъдна с. “К” гр. Д. оспорва иска, защото счита, че ищцата не е претърпяла имуществена вреда от законосъобразно допуснатата санитарна сеч.
Прокуратурата на република България взема становище за основателност на жалбата, като счита, че въззивния съд не е изпълнил точно указанията на касационната инс. в отменителното решение по гр.д. № 16/2006г. на ВКС да обсъди наведените основания за нищожност на административните актове позволителни за сеч и позволителни за извозване.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По предявеният иск по чл. 1 от ЗОДОВ, Варненски апелативен съд при второ възивно разглеждане на делото е констатирал следното: Ищцата, като съсобственик на възстановени общо 300 дка гори в м. “Б” пототдели 218а и 218б, регистрирани н ответната ДДС “”Каракуз” е упълномощила Д. Т. Д. за получаване на разрешение за извършване на санитарна сеч и превоз на дървесина. Подаденото от него заявление на 07.07.2003г. е съдържало всички необходими реквизити и приложения за това. На същата дата нарочна комисия е съставила констативен протокол, с който е одобрила план-извлечение за извършване на санитарна сеч с интензивност до 30%. На същата дата е изготвен и констативен протокол за проверка на извършено маркиране, в който е установено маркиране на подлежаща на сеч дървесина 650куб.м. /30%/, което е близо до разрешените 630 куб.м. и поставяне на маркировка в основата на пъна и на височина със синя бл. боя. Съобразно това е издадено позволителни за сеч № 0* и 0036408 в подотдели 218а и 218б съответно от 440 куб.м. и от 650 куб.м. На 05.08.2003г. е сключен между пълномощника на собствениците и А. Р. Д. договор за продажба на дърва за огрев. Приемо-предавателния протокол от представителите на ДДС и купувача А. Д. е подписан на 07.08.2003г., в който е констатирано правилно маркиране. За изсечените количества са издавани позволителни за транспортиране.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че позволителните за санитарна сеч не са нищожни административни актове, защото са издадени от компетентно длъжностно лице в кръга на неговата териториялна, местна и функционална компетентност при спазване на нормативните изисквания за това. Дори да се приеме, че длъжностни лица са нарушили служебните си задължения по издаване на позволителните за сеч и за извозване, то не се установява кой точно е изсякъл количествата в повече дървесина по твърденията на ищцата, поради което не се установява ответното ДДС да й е нанесла имуществени вреди.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 77, ал.11 от ППЗГ санитарна сеч се провежда във всички случаи при наличие на повреди на дървостоя, причинени от биотични и/или абиотични фактори. Необходимостта от санитарна сеч е констатирана и съгласувана със лесозащитната с. в гр. В., съгласно чл. 74, ал.9 от същия нормативен акт, като съобразно това е извършено изменения на вида и интензивността на санитарната сеч. Заявлението за позволително за санитарна сеч по чл. 86, ал.9 от ППЗГ е подадено от лице, упълномощено от съсобствениците на гората с приложение на необходимите по този текст документи. Маркирането на подлежащите на сеч дървета се извършва от служители на държавното лесничейство, или лицензирани за това лица, т.е. това не е административна дейност, но законосъобразното й извършване се констатира с нарочен протокол по чл. 87, ал.14 от ППЗГ. Такъв протокол е съставен от нарочна комисия за това от ДДС. Обстоятелството, че този протокол е съставен в деня на заявлението не сочи на неговата незаконосъобразност, защото санитарната сеч следва да бъде разрешена в 7-дневен срок, съгласно чл. 59, ал.6 от ЗГ. Възражението на касаторката, че съдът не е констатирал, че маркирането е неправилно извършено с блажна боя, вместо с метален уред /марка/ е незаконосъобразно. Маркирането с блажна боя е изрично уредено в чл. 26, ал.1 от Наредба № 30 от 02.12.1998г. за ползване на дървесина от горите / ДВ бр. 146/1998г. изм. и доп. Последно ДВ бр. 16/12.02.2002г./. Задялката, предвидена в чл. 28, ал.1 от тази наредба се отнася за държавните и общински гори и е алтернатива на маркирането с боя, което е изрично предвидено като възможност в чл. 26 от Наредбата.. Поради това доводът на касаторката, че са изсечени гори, които не са били надлежно маркирани е неоснователно. Нормата на чл. 58, ал.3 от ЗГ, съдържаща абсолютна забрана да се изсичат не маркирани гори не е нарушена. Дори да е имало пропуски, изразяващи се в начина на поставяне на марката, то както вече се посочи, това не е административна действост, не е в правомощията единствено на ответното предприятие и за незаконосъобразното й извършване то не може да носи отговорност по чл.1 от ЗОДОВ.
Действително позволителните за сеч, или отказите за извършване на сеч съставляват индивидуални административни актове до колкото от тях настъпват права за собствениците – физически лица да ползват собствените си гори за добиване на дървесина и щом отказите подлежат на обжалване по административен ред, съгласно чл. 59, ал.8 от ЗГ. Компетентен да издаде позволителното за сеч, или отказ е директора на държавното горско стопанство, или упълномощено от него лице, съгласно чл. 59, ал.7 от ЗГ, затова подписването на позволителното от зам.директора на ДДС не го прави административен акт, издаден от йерархически некомпетентен орган, т.е. на това основание позволителното не е нищожно. Пропускът на длъжностните лица да осъществят контрол на извозването на отсечената дървесина и да издадат позволително за превоз без заявление за това от купувача на дървесината, за което тези двама служители са наказани дисциплинарно не съставлява незаконосъобразно действие, или бездействие при изпълнение на административна длъжност, тъй като те нямат качеството на административен орган, издаващ властнически разпореждания, а изпълняват трудовите си задължения, поради което техните нарушения не са основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ.
Основателно е и възражението на ответника, че за ищцата не са настъпили имуществени вреди. От СЛТЕ се установява, че не е изсечен по-голям обем дървесина от разрешените 30%. Общо изсеченото количество е 1070 куб.м., а е било издадено разрешение на 1100 куб.м. Обстоятелството, че това количество е продадено от пълномощника на съсобствениците на цена 4500 лв., която не ги удовлетворява няма за последица ангажиране отговорността на държавата за вреди. Следва да се има предвид, че съгласно втората СЛТЕ, цената на дървесината за огрев към момента, когато тя е била продадена от пълномощника на съсобствениците на А. Д. не би могла да съставлява изцяло вреда за ищцата, тъй като от общо 15 лв. за кубик, само 3,11 лв. е чиста печалба. /Общо за изсеченото количество от 1070 куб.м. печалбата би била 3327,7 лв., а цената по договора за продажба е 4500 лв./ Останалата част от стойността представлява разходи по изсичането, превозването и плащането на такси, а до колкото санитарната сеч е била необходима, то и тези разходи са били необходими и са за сметка на собствениците, или на купувача, според уговореното в договора. Не получаването на продажната цена от пълномощника касае гражданскоправни отношения между съсобствениците и него, в които ответника е трето лице.
Или в обобщение правилен е извода на въззивния съд, че няма основание за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, защото не се констатират незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответната ДДС при извършване на административна дейност, или издаване на нищожни административни актове от ръководителя му, или упълномощено от него лице, които да са в причинна връзка с твърдяните от ищцата имуществени вреди и такива вреди обективно да са настъпили за нея. По тези съображения, въззивното решение, с което иска е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инс. до доказания размер на 1500 лв.
Със ЗИЗ на ЗОДОВ / ДВ бр. 43/2008г., в сила от 30.05.2008г./ е изменен чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ в смисъл, че ищците по дела по този закон вече не заплащат държавна такса според отхвърлената част от иска, а държат само разноски при частично, или пълно отхвърляне на иска. Съгласно пар.9 от ЗИД на ЗОДОВ, новата редакция на чл. 10, ал.2 намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението висящи производства, каквото е настоящото. В този случай, съгласно текста, държавната такса се присъжда в края на производството. Затова и на основание чл. 18, ал.3 във вр. с чл. 2а т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 13.12.2007г., постановено по гр.д. № 361/2007г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Н. Г. да заплати на Д. ловно стопанство “К” гр. Д. деловодни разноски за к. инс. в размер на 1500 лв. и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 /пет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: