О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 05.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7127/2013 година
Производството е по член 274,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3221/01.11.2013г.,подадена от Б. П. Н. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат В. И. И.,против определение №3901/03.10.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№832/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №3729/08.08.2013г.,постановено по гр.д.№388/2013г. по описа на Районен съд [населено място]- за връщане на исковата молба на Б. П. Н.,на основание член 129,ал.3 от ГПК,в описаната в определението й част,по заявена претенция против Д. С. Б. и Т. Г. Б., с правно основание член 108 от ЗС, и прекратяване на производството по делото в посочената му част.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по следните „основни решаващи”въпроси,а именно/цитирам/:
„ 1.Длъжен ли е съобразно определения от ищеца предмет и следва ли да разгледа и при това по същество-както твърдим с доверителите ни,или не с преграждане на това чрез връщане на искова молба в неясна част-както е приел съда,предявен иск за ревандикиране на обекти,за които в исковата молба не се сочат идентификатори във върната част,щом обектите са така установени без идентификатори с влязло в законна сила решение,и /или/за такива обекти липсват и/или да противозаконни,нищожни и заради това невъзможни идентификатори.” ,в противоречие със:
-Решение №63/28.05.2011г. по т.д.№490/2010г. ,ТК,ІІто на ВКС,според което разпоредбата на чл.2 от ГПК/отм/,аналогична на чл.2 от приетия през 2007г. ГПК,задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определя от ищеца,който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право.Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл.116 ГПК/отм/,съответно чл.214 ГПК,правила за изменение на иска,едно от които е едновременната промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес,разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното решение.
На второ място касаторът твърди/цитирам/:
„2.Може ли-както е направил това съда в обжалваното определение-неразглеждането по т.1 да се прави без мотиви и обсъждане на конкретните доводи във въззивната жалба,включително и по и във връзка с нищожността,които са налагали нейното уважаване,а не неуважаване.
Ето защо с немотивирането и необсъждането е нарушение изискването на ТР 1 от 04.01. по г.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС,което и в този смисъл заради немотивиране и необсъждане изисква допускане на касация,щом обжалваното определение му противоречи.”
В останалата част от изложението,в посочените като пунктове трети, четвърти и пети от същото се излагат касационни оплаквания за лишаване на страната от правото на иск и погазване на правата й,за допуснати нарушения от съда на закона и Конституцията,както и за задълженията на въззивната инстанция по реда на ГПК/отм/-а настоящото производство се е развило по реда на действащия ГПК /ДВ бр.59/2007г.- в сила от 1.03.2008г./
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че въпреки дадената възможност на ищеца,след оставяне на исковата молба без движение и дадените указания с посочените две определения,постановени от първоинстанционния съд,нередовностите по същата,изразяващи се в неиндивидуализиране в петитума на предявения главен и част от евентуалните искове обекти,чието ревандикиране се иска,не са описани с техните идентификатори,същата е останала нередовна и е било постановено нейното връщане и прекратяване на производството в посочената му част.Въззивният съд е посочил,че в исковата си молба ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право,а когато предмета на спора е право на собственост върху недвижим имот,какъвто е в настоящия случай,ищецът е длъжен да го индивидуализира по всички негови белези-площ,местонахождение,граници,номер по действащ кадастрален и регулационен план или друг вид план,а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта,както е за имота предмет на спора-по неговия идентификатор,като е цитирана задължителна съдебна практика на ВКС в тази връзка.. Съдът е стигнал до извода,че въпреки дадените указания и възможност ищецът за формулира петитум съобразно актуалния статут на имотите предмет на ревандикационната претенция,това не е направено и правилно исковата молба е била върната и производството по отношение на тях прекратено.Още повече,че тази индивидуализация е задължителна,тъй като между същите страни е съществувал спор за процесния УПИ,приключил с влязло в законна сила решение,което обусловя актуалното им описание с оглед индивидуализацията на спорното право,условие за допустимост на предявената искова претенция.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009т. на ОСГТК на ВКС,което и касатора е приложил с частната касационна жалба,последният е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалвания акт.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Посочените в пункт първи и втори от изложението на касатора,като правни въпроси,цитирани изцяло по-горе,освен че са неотносими към решаващите изводи на съда,по съществото си са свързани с оплаквания и твърдения на последния за това,какво според него е следвало да възприеме или не съда.В тази връзка и посочената съдебна практика е неотносима към постановеното с обжалваното определение.
В останалата част от изложението си,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в член 280,ал.1ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3901/03.10.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№832/2013г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: