О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
[населено място], 09.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №385 по описа за 2011 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определението от 11.12.2010г. по ч.гр.д.№607/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.10.2010г., с което е допуснато допълване на определението от 28.09.2010г. по ч.гр.д.№1956/2010г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за допълване на определението, с което е допуснал обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, във връчка с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД, предявимо от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Д. П. С. и други, включително [фирма], [населено място], чрез налагане на обезпечителни мерки, включително чрез запор върху 25 дружествени дяла от капитала на дружеството, с капитал 50 000лв., разпределени в 30 дяла с номинална стойност 1000лв. всеки от тях, от които проверяваното лице притежава 25 000лв. или 20% от капитала на дружеството, в което, както е допълнено, капиталът се притежава от М. Хаугаард.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното решение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11.12.2010г. по ч.гр.д.№607/2010г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: