О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 290/2009 година.
Производството е по чл.288 ГП. , образувано по касационна жалба на П. “С” – гр. Д. чифлик против решение № 225 от 10.12.2008 г. по т.д. № 377/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 278 от 03.06.2008 г. по т.д. № 646/2005 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против “И” А. / в несъстоятелност/ – гр. Д. чифлик иск с правно основание чл.694 ТЗ вр. чл.59 ЗЗД- за установяване съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност на ответника, в размер на 3877.20 лв., представляващи включени в масата на несъстоятелността без основание стойности на собствени на кооперацията вещи.
Ответникът по касация – “И” А. / в несъстоятелност/ – гр. Д. чифлик чрез синдика Г. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГП. и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В резултат на проведено производство по чл.285 ГП. , касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГП. , като е поддържал, че въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГП. бил относно приложението на чл.130 ГП. /отм./. В тази връзка е поддържано противоречие с нормативна практика – ППВС № 4/1968 г. и ТРОСГК № 47/1961 г., с които актове Върховният съд дал указания, че следва да се прилага чл.130 ГПК/отм./, когато искът е доказан по основание, като съдилищата определят размера по своя преценка. Противоречието е обосновано с извода на Варненския апелативен съд за недоказаност на иска по размер. От този довод е изведено и твърдение за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГП. , като е поддържано и противоречие с практиката на съдилищата, основание по т.2 на текста, цитирани са и са приложени конкретни решения. Касаторът е възпроизвел и текста на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГП. с лаконичния довод, че не може да бъде отхвърлен иск, чиято доказаност е безспорна.
Кооперацията – касатор не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГП. , тъй като ППВС № 4/1968 г. третира обобщаване на практиката по имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане и съответно е неотносима към института на неоснователното обогатяване, а ТРОСГК № 47/1961 г. третира определяне на обезщетение при отчуждаване на вещно право на обитаване на недвижим имот и също така е неотносимо към предмета на спор по разглеждания случай. Дотолкова, доколкото страната е сочила като противоречиво разрешаващи посочения въпрос, решения на СРС и БАС, които с оглед това, че подлежат на инстанционен контрол и няма данни да са влезли в сила не съставляват практика на съдилищата, то не се обосновава довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК. Приложеното решение № 13/1979 г. по гр.д. № 1710/2003 г. на ВКС третира приложение на чл.130 ГП. /отм./ в производство по чл.200 КТ, а решение № 736 по гр.д. № 593/1994 г. разглежда приложение на същия текст от ГП. /отм. / в хипотеза на чл.30, 31,36, ал1 и 71/ отм./ ЗН. Следователно и двете решения са неотносими към разглеждания случай, поради това, че по различни искове, при различни правно релевантни факти свързани с различни правни институти, разрешават въпроса по приложението на чл.130 ГП. / отм./ т.е. не е налице обективен идентитет на хипотезите,при които се разрешава повдигнатия въпрос, поради което същите не обосновават наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГП. , то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 10.12.2008 г. по т.д. № 377/2008 г. на Варненски апелативен съд
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: