О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 10.07.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 735/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”Ш”О. , гр. К. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 256 от 20. 06. 2008 год., по в.гр.д. № 428/2007 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1ГПК/отм./ е осъден касатора да заплати на „Г” О. , гр. Я. сумата 7 936лева, представляваща неплатена цена по договор за изработка от 26.08.2004 год. и анекс от 15.09.2004 год., съгласно фактура № 97/05.10.2004 год., ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба – 14. 02.2006 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.63ЗЗД и чл. 266, ал.1ЗЗД във вр. с чл. 264, ал.3 ЗЗД и на съществените процесуални правила- чл.189, ал.2 ГПК/ отм./ и чл.188 ГПК/ отм./.
При обосноваване приложното поле на касационното обжалване касаторът се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3,т.1ГПК изложение към касационната жалба, а и в обстоятелствената част на същата твърди, че разглеждането на възникналия правен спор от касационната инстанция ще допринесе за правилното и еднакво тълкуване на едни и същи разпоредби на закона, касаещи изпълнение задълженията на страните по договор за изработка.
Изтъква, че същевременно даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за дължимото на изпълнителя по договор за изработка възнаграждение, обусловил крайния правен резултат по делото е в пълно противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в приложените в препис решения на ВКС: № 404/2000 год. по гр.д. № 1493/99 год. на V-то г.; №1243/07.07.97 год. по гр.д.1288/96 год. на V-то г.; № 431/2006 год. по т.д. № 1025/2005 год. на ІІ-ро т.о. и решение по т.д. № 607/2004 год. на ІІ-ро т.о..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба съответства на въведените с чл.284 ГПК изисквания за редовност, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Същата, обаче не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
Факултативното касационно обжалване по действащия ГПК обвързва допустимостта на касационния контрол, осъществяван от ВКС над въззивните съдебни решения, извън изрично предвидените в процесуалния закон изключения, с кумулативното наличие на визираните в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК предпоставки – главна –разрешен от въззивния съд въпрос на материалното или процесуално право, обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт и допълнителна- някой от изчерпателно изброените от законодателя критерии за селекция, от категорията на абсолютните.
Следователно отсъствието на която и да е от тях изключва допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
В случая касаторът не само не е формулирал конкретния и специфичен за възникналия правен спор материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и въз основа на който е постановен крайният правен резултат по делото, посочвайки бланкетно, че тези въпроси са относими към изпълнение задълженията по сключения между страните договор за изработка и дължимото на изпълнителя възнаграждение- типични за всеки правен спор, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД, но и не е аргументирал поддържаните от него основания за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че нито в касационната жалба, в обстоятелствената част на която частично е инкорпорирано изложение на основанията за касационно обжалване, нито в самостоятелно изготвеното впоследствие изложение, депозирано по реда на чл.284, ал.1,т.3 ГПК не се съдържа обосновка, позволяваща на настоящата инстанция, без да наруши принципа на равенството на страните в процеса и диспозитивното начало, да изведе конкретни доводи за приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, хипотези, на които страната се позовава, изключва и основателността на искането за допускане касационна обжалване, поради отсъствие на предпоставките, установени от закона.
За да постанови обжалваното решение, в частта му предмет на подадената от ”Ш”О. , касационна жалба, въззивният съд е приел, че доколкото в хода на делото възложителят не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че своевременно е възразил по качеството на престирания му от изпълнителя „Г” О. , гр. Я., след осъществен преглед, трудов резултат – изграждане на 3 бр. проучвателни сондажи, то налице е приемане на работата по см. на чл.264, ал.3 ЗЗД, което освен фактическо е и правно действие, съдържащо волеизявление за одобрение на изработеното.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за отсъствие на заявени от възложителя резерви към изработеното, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е самата съставена от изпълнителя фактура № 97/ 05. 10. 2004 год. за обема на изпълнената работа и дължимото за същата възнаграждение, приета от ТД ответник и осчетоводена от него по сметка 411/1, по която на 09.11.2004 год. последният е извършил и плащане към бюджета на начисления ДДС в размер на 1 587.20 лв..
Следователно така повдигнатите бланкетно от касатора въпроси за дължимото на изпълнителя възнаграждение и за изпълнение на задълженията по договор за изработка, съпоставени с изложеното в касационната жалба, представлява, всъщност несъгласие с преценката на събрания по делото доказателствен материал, осъществена от БОС, които, свързани със спазване или не изискванията на процесуалния закон са относими единствено към правилността на постановения съдебен акт на въззивния съд и основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.
Независимо, че отсъствието на установената с чл.280, ал.1 ГПК основна предпоставка за допускане на касационното обжалване е самостоятелно основание за недопускане касационната жалба до разглеждане по същество, то за пълнота следва да се посочи, че не е налице и твърдяното бланкетно противоречие с практиката на ВКС, отразена в цитираните от касатора решения, по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
В част от тях възприето неизпълнение на договора от изпълнителя е в резултат на конкретна преценка на доказателствата по делото, поради което е неотносимо към повдигнатите от касатора въпроси.
Що се касае до решение от 21. 06.2005 год. по т.д. № 607/2004г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, то касационната инстанция е застъпила същото разбиране, изразено от БОС, което съответства и на трайната съдебна практика на ВКС, а именно – възложителят не може да бъде принуден да приеме нещо различено от дължимото, поради което когато последният не е отказал предадената му от изпълнителя работа и при прегледа и не е възразил срещу съответствието на готовия трудов резултат с възложения, а го е приел без възражение, то влиза в сила необоримото предположение, установено в чл.264, ал.3 ГПК, че изработеното е одобрено като правилно изпълнено,
От своя страна съществуването на трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, сама по себе си, при отсъствие на обективна необходимост същата да бъде изоставена, като се отрече вече възприетото тълкуване на закона, за се даде друго, изключва наличието на хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Бургаския окръжен съд № 256 от 20.06.2008 год., по в.гр.д. № 428/2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: