3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 414
гр. София, 11.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1174/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Х. Г. Х. срещу решение №1054 от 30.06.2011 г. по гр.д. №1315/11 на САС, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение №5254 от 16.11.2011 г. по гр.д.№4793/07 по описа на СГС, ГК, В ЧАСТТА, с която ответникът ЗК [фирма]-София е бил осъден да заплати на касатора разликата в сумите 1330,60 лева и 41 907 лева и искът за присъждане на застрахователно обезщетение срещу ответника в качеството му на застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” на водач на МПС е отхвърлен в тази част, както и за съответната припадаща се част от разноските.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска в пълен размер .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК.
Ответната страна изразява становище за липсата на предпоставки за допускане до касация, респективно за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, съдът е приел, че е сезиран с пряк иск на пострадалия от ПТП срещу ответното застрахователно дружество на основание чл.407 /отм./от ТЗ за обезщетяване на имуществените вреди съставляващи разходите по отстраняване последиците от получената при ПТП челюстна травма –изгубване на предните резци на горната и долната челюст. Приел е , че извършителят на самото ПТП, неговата вина и противоправността на самото деяние се установяват от решението на РС-Варна постановено по НАХД № 931/07 по описа на същия. От приложената застрахователна полица, издадена от ответника се установява, че същата покрива отговорността на виновно причинените вреди от водача на л.а. „В. Рено Еспайс”, рег.№ ТХ 57-21 ВХ за периода 03.01.2005 г. до 31.12.2005 г. , през който е настъпило и процесното вредоносно ПТП /31.07.2005 г./ . С оглед изложеното, съдът е заключил, че се доказват елементите на фактическия състав на отговорността за деликт по чл.45 от ЗЗД, респективно тези за ангажиране на функционалната отговорност на ответника в качеството му на застраховател срещу риск ГО на водача на конкретното МПС. От приложените писмени доказателства и заключенията на счетоводната експертиза, съдът е направил извода за доказаност на направените от ищеца като пострадал от ПТП разходи за лечение само до размера на 1330,60 лева като за твърдяните разходи над тази сума направени с тази цел в САЩ, липсват надлежни доказателства за реалното заплащане на така претендираните суми от страна на самия пострадал.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК, от негова страна не се сочи обуславящ изхода на спора въпрос, който да бъде подложен на дискреция по критериите за допускане на касационно обжалване, съгласно т.1. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания в насока неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на изводите на съда.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика, задължителна за съдилищата и ВКС е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№1599 от 29.07.2011 г. по в.гр.д. №479/10 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.