О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 414
София, 14.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б. Стоилова гр. дело № 792 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.
Образувано е по молбата на адвокат Х. като процесуален представител на Р. Й. Ж. от [населено място] с искане да бъде отменено решението на Варненския окръжен съд /В./ № 700 от 22.VІ.2006г. по гр.д. № 307/2004г. Молбата се основава на твърдения, че към момента на разглеждане на делото молителят разполагал единствено със служебна бележка от ОСл.С В., удостоверяваща, че срещу Р. Д.А. като водач на автобуса, собственост на [фирма], движещ се по линията [населено място] – [населено място], е образувано дознание № 5523/1997г. по чл.343 ал.1 б. „Б” от НК и че наказателната процедура била висяща, че от удостоверение, издадено от В. – архив на 11.ІІІ.2011г. се установява, че образуваното НОХД № 1896/2001г. на В. с подсъдим Р. Д.А. е приключило с решение, с което той е признат за виновен, освободен е от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, и че в наказателната процедура е установено, че водачът е управлявал автобуса, собственост на дружеството, по редовна линия, т.е. че не се е отклонил от трудовата си функция и от служебния маршрут, и в качеството си на водач при изпълнение на трудовата си функция е предизвикал ПТП и нанесъл вредите на молителя. Налице били нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] В. е заел становище за подаването й след преклузивния срок, поради което тя е процесуално недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по молбата за отмяна ЗК [фирма] София – трето лице – помагач – не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната решение от 22.VІ.2006г., необжалваемо и влязло в сила на същата дата, В. е отменил решението на Варненския РС по гр.д. № 2668/2002г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил частично предявения от Р. Й.Ж. срещу [фирма] при участието на ЗК [фирма] като трето лице – помагач иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на 4000лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от подробно изброени съборени постройки и унищожени вещи, причинени поради виновното и противоправно поведение на Р. Д.А. при и по повод възложената му от [фирма] работа, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.VІ.1997г. до окончателното изплащане. Съдът е приел, че е безспорно установено, че при управлението на автобус Р. А. е причинил ПТП, че тъй като не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно гражданските последици от деянието, в тежест на ищеца е било да установи чрез пълно и главно доказване, че деянието е извършено, че то е противоправно и вината на дееца; от представената служебна бележка, издадена от О. В., може да се направи извод, че е налице извършено от А. деяние, но не и че то е противоправно; не е доказано на какво се дължи сблъсъка, дали е нарушена законова разпоредба при управлението на МПС, дали вследствие на това е предизвикано ПТП или от повреда. Ищецът не доказал и че ПТП е причинено при и по повод извършвана от Р.А. работа по трудовото му правоотношение с дружеството.
Молбата на Р. Ж. се основава на представеното удостоверение, издадено му от В. на 11.ІІІ.2011г. в качеството му на свидетел, от което е видно, че е водено пред В. НОХД № 1896/2001г. на основание чл.343 ал.1 б. „Б” пр.2 от НК с подсъдим Р. Д.А., което е архивирано през 2002г. и след изтичане на петгодишния срок на съхранение е унищожено; че от направената справка в САС „Съдебно-деловодна система” е установено, че делото приключило в с.з. на 04.Х.2001г. със съдържание на решението, което не е обжалвано: „Признава А. за виновен и на основание чл.414г ал.4 т.1 вр. с чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба 100лв.”.
При това положение се налага извод, че срокът за подаване на молба за отмяна на релевираното основание е започнал да тече от влизане на решението на въззивния съд в сила – 22.VІ.2006г. /с оглед необжалваемостта му пред ВКС на основание чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./, т.е. при действието на ГПК /отм./. Това е така, тъй като твърдяното като ново обстоятелство – признаването на Р.А. за виновен за причинено ПТП – е възникнало с влизането в сила към м.октомври 2001г. на постановеното по НОХД № 1896/2001г. решение на В., т.е. то предхожда решението, чиято отмяна се иска, поради което и по силата на чл.232 ал.1 от ГПК /отм./ пределният едногодишен срок е изтекъл на 22.VІ.2007г., а молбата е подадена /направо пред съда/ на 15.ІІІ.2011г. Без значение в случая е кога молителят фактически е узнал за възникване на основанието за отмяна – при полагане на необходимата грижа за добро водене на делото не е имало пречка той да се снабди от В. и да представи в инстанционното производство данни за приключилото с влязло в сила решение наказателно производство, за което той е знаел, тъй като е участвал в него в качеството си на свидетел, видно от представеното удостоверение.
По изложените съображения молбата за отмяна като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид този извод на ответника по молбата за отмяна [фирма] следва да бъдат присъдени 450лв. разноски за отменителното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Й. Ж. от [населено място] вх. № 6688/15.ІІІ.2011г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 700 от 22.VІ.2006г. по гр.д. № 307/2004г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на молителя на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: