3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2451 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ищеца Я. Н. срещу Определение № 3172 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№ 360/2013г. на Софийски градски съд, ГО,7 състав с което е потвърдено определението от 05.11.2011г. по гр.д.№ 30264/2012г. на СРС, 58 състав в частта, с която исковата молба е върната
В частната касационна жалба са наведени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, а в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 1109 от 09.07.2003г. по гр.д.№ 1890/2002г. на V г.о., Определение № 588 от 28.06.2012г. по ч.т.д.№ 361/2012г./ Софийски градски съд се е произнесъл по въпроса има ли интерес от установителен иск за съществуване на договор за продажба на дружествени дялове по чл.129 ТЗ, продавачът на дяловете, ако за него не е наличен друг иск. В противоречие с практиката на ВКС /Решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г. на ІІ т.о. и Решение № 37 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 920/2009г. на ІV г.о./ било даденото от СГС съд разрешение на въпроса дължи ли съдът произнасяне при искане за връщане на даденото поради отпадане на основанието по чл.87,ал.1 ЗЗД. Третият въпрос, по отношение на който касаторът сочи допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е: годен обект на претенция за връщане на даденото по чл.55 ЗЗД ли са дружествените дялове, прехвърлени с договор по чл.129 ТЗ. Прави се аналогия с възприетото в практиката на съдилищата, че на връщане подлежат компенсаторните бонове, както и паричната равностойност на дружествените дялове.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил извода на СРС за недопустимост на предявения срещу купувача по договора за прехвърляне на дружествени дялове иск за признаване за установено, че сключеният на 20.06.2007г. договор е развален. Споделил е и становището за недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск за разваляне на договора и осъждането на ответника да върне на ищеца дружествените дялове. Посочил е, че установителните искове за факти с правно значение са с ограничено приложно поле и възможността за предявяването им следва да е изрично посочена в закона, а такава предвидена възможност да се иска установяване на факта, че един договор е развален извънсъдебно няма. Прел е, че този договор не може да бъде развален по съдебен ред, тъй като не се отнася до вещи и до вещни права; искът по чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД принципно е допустим и уведомяването на неизправната страна за развалянето на договора може да стане и чрез връчването на препис от исковата молба, но осъдителният иск по чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД в случая е също не е допустим, защото дружествените дялове не са вещи и вещни права.
С оглед мотивите на въззивното определение, съставът на ВКС приема, че не е обосновано от касатора приложното поле на касационното обжалване.
Няма основание за извод обжалваното определение да е вероятно недопустимо, като касаторът счита, че недопустимостта произтича поради отказана му дължима по закон защита. Изводът, че един иск е недопустим не е равнозначно на отказ от дължимост на защита и съдействие /чл.2 ГПК/. Изводът на съдилищата дали предявеният иск е допустим може да бъде неправилен, но това не обуславя недопустимост на съдебния акт.
Първият поставен въпрос е извън предмет на произнасяне на вззивната инстанция. Предявеният главен иск е приет за недопустим не поради липса на правен интерес, а поради заявения предмет на правна защита- за установяване на факт с правно значение чл.124,ал.4,изр.второ ГПК, чиято възможност за разглеждане не е изрично установена в конкретна правна разпоредба.
По втория правен въпрос съдът е дал принципен отговор, че иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е допустим като последица от развалянето на един договор, което разрешение е в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика. Поради това допускането на касационното обжалване по поставения въпрос за възможността съдът да се произнесе по иска за връщане на престираното по развален договор е безпредметно. Правен въпрос, относим към решаващите съображения на въззивния съд за недопустимост на евентуалния иск за съдебно разваляне на договора по чл.129 ТЗ не е формулиран, поради което не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия правен въпрос, който е релевантен към правните последици, към обусловената от развалянето на договора възможност да се иска връщане на даденото в хипотезата на чл.55,ал.1, изр.трето ЗЗД. О. иск, с оглед начина на предявяването му, е обусловен от уважаване на евентуалния конститутивен иск за разваляне по съдебен ред на договора по чл.129 ТЗ, счетен от съда за недопустим.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 3172 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№ 360/2013г. на Софийски градски съд, ГО,7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.