О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София,
19.09. 2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3498 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 450 от 24.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което, след като е отменено определение № 99 от 09.04.2016 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 214/2015 г. на Районен съд – Генерал Тошево, са осъдени П. Ж. К., Ж. Ж. С., К. И. С., Ж. И. Т., Л. Б. Ш. и И. Б. У. да заплатят на всеки от ответниците в производството разноски, сторени за адвокатско възнаграждение пред първа инстанция.
Жалбоподателите Ж. Х. Т., П. А. Х., Д. В. Н., Я. Т. Х. чрез процесуалния си представител адв. Ю. О., поддържат становище за неправилност на постановеното въззивно определение. В жалбата се твърди, че съдът погрешно е разделил адвокатското възнаграждение на три равни суми според броя на ответниците в първа инстанция. За неправилни се посочват съображенията на съда, според които, когато е изготвен един общ отговор за всеки от представляваните по делото ответници, се дължи едно възнаграждение. Освен това, съдът не отчел и обстоятелството, че именно положения от адвоката труд и посочената от него в отговора на исковата молба съдебна практика е довела до прекратяването на исковото производство, както и че производството по обжалването на първоинстанционното определение се е развило пред три инстанции, за всяка от които се дължи отделно адвокатско възнаграждение.
Ответниците по жалбата не са изразили становище в срок.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С определението от 04.04.2016 г. на Районния съд в [населено място] е оставено без уважение искането на ищците по делото П. Ж. К., Ж. Ж. С., К. И. С., Ж. И. Т., Л. Б. Ш. и И. Б. У. да бъдат намалени като прекомерни присъдените в тяхна тежест разноски по делото в размер на 700 лв или общо 2100 лева, представляваща сума, платена за адвокатско възнаграждение от ответниците Я. Т. Х., П. А. Х. и Ж. Х. Т..
С обжалваното определение Окръжният съд в [населено място] е приел, че размерът на присъдените разноски за платено от ответниците по иска адвокатско възнаграждение са прекомерни. Изложил е съображения, че цената на иска в конкретния случай е в размер на 8 819,80 лева, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение по това дело се изчислява според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения и е в размер на 847,39 лева. Съдът е счел, че защитата в производството се е ограничила до изписването на общ за всеки от ответниците отговор на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение по-високо от минимално предвиденото в Наредбата. Освен това е прието, че всеки от ответниците е заплатил поравно възнаграждението на ангажирания по делото адвокат, поради което в полза на всеки от тях следва да бъде присъден 1/3 от определения минимум, а именно – 282,46 лв.
В приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите формулират въпроси, за които поддържат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на IV г.о. намира, че жалбоподателите не обосновават надлежно значението на всеки от въпросите за формирането на крайния постановен по делото резултат, нито наличието на посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отправеното към касационния съд питане какъв е дължимият адвокатски хонорар при изготвяне на отговор от ответната страна не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговият отговор се свежда до постановения от въззивния съд краен резултат в частното производство, касаещ размера на дължимите разноски за воденето на делото пред първа инстанция. Въпросът има конкретен и фактически характер, защото цели да ангажира произнасяне на ВКС по конкретния размер на дължимото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. К. съд може да стори това едва във фазата на разглеждане на частната касационна жалба по същество, която предпоставя, че същата е била селектирана съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От друга страна, общ и принципен отговор на този въпрос не е възможен, тъй като по всяко дело за съответното процесуално действие, извършено от защитата на страната, би се следвало различно по размер възнаграждение, доколкото както размерът на иска, така и сложността и обема на съответните процесуални действия са предмет на конкретна преценка във всяко отделно производство.
Вторият поставен въпрос „Как следва да се тълкува нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като се има предвид, че по делото е изготвен отговор и последващи такива на всяка една от частните жалби?“ не обуславя постановения от въззивния съд резултат. За да намали адвокатското възнаграждение като прекомерно, съдът не се е основал и не е бил длъжен да се основе на наличието или липсата на други частни производства, по които довереникът на страните е осъществил правна защита. Това е така, тъй като в производството по чл. 248 ГПК, каквото е процесното, съдът може да присъди разноските, които са били извършени, респ. дължими към момента на постановяването на съдебния акт, чието изменение или допълнение се иска.
Следващият поставен въпрос – „Кога и при какви обстоятелства може и следва да се намали адвокатския хонорар при прекратяване на делото?“ намира достатъчен за целите на настоящото производство отговор в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по–нисък размер на разноските в тази им част. Законодателят е извел правната и фактическата сложност на делото като ръководни критерии при преценката на размера на дължимото адвокатското възнаграждение, които въззивният съд е обсъдил при постановяване на определението си. Жалбоподателят не обосновава надлежно дали и защо даденото от съда разрешение или тълкуването на чл. 78, ал. 5 ГПК се нуждае от преразглеждане, доколкото по приложението на тази разпоредба е налице изобилна съдебна практика, а от друга страна не се сочат промени в обществените условия или законодателството, които да налагат осъвременителното й тълкуване.
Няма обуславящо значение за изхода на делото въпросът „Ако адвокатският хонорар е в съответствие с предвидения минимум, съгласно Наредба № 1/2004 г., подлежи ли на редуциране, намаляване, след като по делото е положен ефективен адвокатски труд, макар и в общ отговор на трима ответници и последващи действия по изготвяне на отговори срещу частни жалби?“. Въззивният съд не е редуцирал или намалил адвокатското възнаграждение, а ясно е посочил в определението си, че присъжда същото в размер, който съответства на минимално предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдС. Съдът е възложил в тежест на ищците заплащането на общата сума от 847,39 лева за адвокатския хонорар на три равни дяла за всеки от тримата ответници или 282,46 лв за всеки от тях. По този начин съдът не е присъдил възнаграждение по-ниско от минималното, каквото твърдение се съдържа в поставения въпрос.
Не може да обуслови допускането на касационно обжалване и поставеният последен въпрос дали има значение за отчитане труда на адвоката факта, че ефективно положения от него труд е завършил с положителен за доверителите му резултат. Въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответниците по иска, именно защото делото е приключило с благоприятен за тях резултат. В противен случай, че те не биха имали право на разноски. Що се отнася до обема на това право, същият се определя съобразно критериите, заложени в чл. 78, ал. 5 ГПК, чието значение в контекста на настоящото дело бяха вече обсъдени.
Предвид изложеното, касационно обжалване на постановеното от Добричкия окръжен съд определение не следва да се допусне.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 450 от 24.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: