О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№414
гр. София, 20.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5231/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 145 от 13.04.14г., постановено по в.гр.д.№ 314/13г. на Ловешкия окръжен съд по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 38 от 01.03.13г. по гр.д.№ 1040/09г. на Троянския районен съд, с което делбата на допуснати между страните по делото осем сънаследствени недвижими имоти – два със земеделско предназначение и шест горски е извършена по реда на чл.353 ГПК, като са присъдени суми за уравнение на дяловете и разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че доколкото част от имотите са реално поделяеми и част от съделителите са поискали делбата да се извърши по колена, е налице възможност за спазване на заложения в чл.69, ал.2, изр. 1 ЗН принцип за получаване на реален дял в натура и че делбата следва де се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, а не чрез жребии, тъй като имотите са с различно предназначение, площ, цена и местонахождeние, като същевременно квотите на страните са различни. Двата земеделски имота са разпределени в дял на съделителя С. В. Ш. по съображения, че същият от 2005г. е регистриран като земеделски производител, а разпределението на останалите имоти е извършено по начин, свеждащ до минимум паричните уравнения и запазващ в значителна степен целостта на терените и тяхната стойност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.следва ли съдебният акт по втората фаза на делбата, когато като способ на извършването й е възприет разпределението на имотите при условията на чл.353 ГПК в мотивите на решението да бъдат обсъдени всички възможни и законово допустими варианти за разделянето на делбените имоти така, че да бъдат възложени на повече от наследниците за да се спази правилото на чл.69, ал.2 ЗН; 2. следва ли в решението при разпределението на имотите между отделните наследници да бъдат съобразени всички факти – начин на ползване, извършени преустройства, подобрения, размер на дяловете, редът на наследяване и наследяването при условията на чл.10, ал.2 ЗН и 3. уравнението на дяловете следва ли да бъде присъдено солидарно или всеки от съделителите отговаря за уравнението в пари съобразно притежаваната от него квота в съсобствените имоти. Позовава се на противоречие с ППВС № 7/73г. и Р № 634 по гр.д.№ 1378/09г. на ВКС, І г.о.
Ответниците по жалбата С. В. Ш., Х. Ц. К. и Й. Ц. П. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените въпроси не са решени в противоречие с ППВС № 7/73г., в т.5 на което посочено кога тегленето на жребий е невъзможно и неудобно и Р № 634 по гр.д.№ 1378/09г. на ВКС, І г.о., отнасящо се за извършване делбата на сънаследствени имоти по колена, тъй като в случая съдът е обсъдил възможните варианти за разпределение на имотите и е отчел всички релевантни в тази насока факти. В допълнение следва да се отбележи, че според съдебната практика, включително посоченото решение на ВКС, извършването на делбата по колена не води до нарушаване на правилото по чл.69, ал.1 ЗН за получаване на реален дял в натура, доколкото това е възможно, а освен това на жалбоподателката не разпределен имот в общ дял с други съделители, а тези от тях, които са получили по тяхно искане имоти в общ дял не са обжалвали първоинстанционното решение. Наред с това същата не сочи кои обстоятелства не са обсъдени от съда и в какво се изразява противоречието с цитираната съдебна практика / към изложението са приложени четири решения на ВС и ВКС, на които касаторката не се позовава в изложението, респ. не сочи в какво се изразява противоречието с тях, а такова не е и налице/. Във връзка с последния поставен въпрос не се сочи противоречие с никаква практика.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата С. Ш. направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 13.04.14г., постановено по в.гр.д.№ 314/13г. на Ловешкия окръжен съд.
О с ъ ж д а В. Ц. С. от [населено място] да заплати на С. В. Ш., Х. Ц. К. и Й. Ц. П. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: