О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 627 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. Д. от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 86 от 23.03.2012 год., по в.т.д.№ 15/2012 год., с което е потвърдено решение № 162 от 22.11.2011 год., по т.д.№ 134/2011 год. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] и ” Б., Б. И П.-П. ОБ.”ООД, [населено място] иск по чл.29 ЗТР за установяване недопустимост на извършеното по партидата на ответните търговски дружества вписване № 20110620101538 в Агенцията по вписванията- Търговски регистър на сключен между последните договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения като релевантен за крайния правен резултат по делото правен въпрос – „При реализиране на кои хипотези е налице недопустимост на вписването по заявление В1 с вх.№ 20110614124309?”.
Ответната по касационната жалба страна ” Б., Б. И П.-П. ОБ.”ООД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради неприложимост на визираното селективно основание и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на постановките в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, според които недопустимо е вписване, постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл, без да е бил сезиран, които хипотези е счел, че не са били налице в разглеждания случай.
Изложени са съображения, че процесното вписване, чиято недопустимост ищецът цели да установи с предявения иск по чл.29 ЗТР, е извършено въз основа на подаденото на 17.02.2011 год. заявление, предвид липсата на депозирана пред АВ друга различна по съдържание от същото молба, изходяща от заявителя.
Затова само по себе си обстоятелството, че писмото на СГС от 31.05. 2011 год. с приложено към него за изпълнение решение № 185/ 19. 05. 2011 год., по т.д.№ 94/2011 год. на СГС за отмяна на отказ № 20110217123435/15.03.2011 год. на АВ за вписване прехвърлянето на част от търговското предприятие на [фирма], подадено от представител на правоприемника „Б., Б. И П.-ПР. О.”ООД на 14.06.2011 год е входирано като ново заявление с № В120110614124309 за регистрация на същото обстоятелство, според съжденията на въззивния съд, не обосновава правен извод, че вписване № 20110620101538 е въз основа на последното.
Фактът, че по така посоченото и възприето от АВ „второ заявление” всъщност е вписано обстоятелство, което първоначално е било отказано от длъжностното лице по регистрацията на първоначалното заявление, а отказът отменен от надлежния съд със задължителни указания за извършване на заявеното вписване означава, че регистрацията е осъществена единствено и само въз основа на тези указания на СГС и позовавайки се на задължителния им за АВ характер В. съд е счел, че за постановения краен правен резултат по делото е ирелевантно дали е било налице самостоятелно ”повторно” направено от заявителя искане за вписване на същите тези обстоятелства, или се касае до техническо осъществено от последния прилагане на съответните документи към първото, вкл. на съдебния акт на СГС, задължаващ АВ да извърши заявената по първоначалното заявление регистрация, по отношение на което е безспорно, че е от надлежно оправомощено за регистърното производство лице.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че така формулираният от касатора въпрос не попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като разрешаването му е въз основа на приетата от решаващия съд за установена фактическа обстановка по делото, а не въз основа на дадено тълкуване на приложимата правна норма- арг. от т.1 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на основната водеща предпоставка за допускане на касационното обжалване сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречена основателността на въведеното с касационната жалба искане за разглеждането и по същество.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че недоказано в случая е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, мотивирано с необходимостта да се преразгледа практиката на ВКС относно хипотезите, които следва да се реализират, за да е налице недопустимо вписване, съобразена от въззивния съд.
Освен, че аргументацията на соченото селективно основание е в пълно несъответствие с постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, липсата на каквито и да било доводи за необходимост от промяна в създадената задължителна практика на ВКС относно предпоставките, водещи до недопустимост на вписването в търговския регистър – т.3 на ТР №1/2002 год. на ОСГК, изключва задължение за касационната инстанция да го обсъжда.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото цитираната от Великотърновския апелативен съд задължителна практика на ВКС, която явно има предвид касатора, е създадена при същите обществено икономически условия, законодателство и развитие на правата мисъл, при които е постановен и обжалвания съдебен акт, то твърдяната необходимост от осъвременяване практиката на ВКС въобще отсъства.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място], с предходна наименование- ” Б., Б. И П.-П. ОБ.”ООД, [населено място] е претендирала направените деловодни разноски в срока по чл.287,ал.1 ГПК, възлизащи на сумата 500 лв., съгласно приложено пълномощно, в което е инкорпориран и договор за правна помощ от 06.06.2012 год., сключен между [фирма] и адв. Б. Т. – САК, които при този изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПк, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 86 от 23.03.2012 год., по в.т.д.№ 15/2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лева/ петстотин лева/ деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: