О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 22.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1312/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №457/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Б. Г. частичен иск за 5001 лв. / при пълен размер 47 000 евро/, представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатска услуга, на осн. чл.51 ЗАдв., вр. с чл.12 и 13 от Етичния кодекс на адвоката / ЕКА/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че значимият за делото материалноправен въпрос за дължимия обем и качество на изпълнението на задължението на адвоката по см. на чл.2 от ЗАдв., е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №1166/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. Уточнява, че въпросът следва да се разбира в следния смисъл: При изпълнение на поръчката по договора за правна защита и съдействие по ЗАдв. в какво се изразява дължимата грижа като обем и качество на изпълнение – дали простото изготвяне на съответните документи и книжа и представянето им в съда, както и присъствието/ на адвоката/ в съд. заседание пред различните инстанции е достатъчно, независимо от качеството на изпълнение – като процесуални действия, което се преценява с вл. в сила съдебни актове и оценката на съда за качество, обоснованост и навременност на извършваните от пълномощника процесуални действия, които пряко рефлектират върху крайния изход на делото и което е оценено по съответния начин в мотивите на съда?
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява:
За да отхвърли частичният иск въззивният съд е приел за неоснователни твърденията и доводите на ищеца, че ответникът – адвокат не е изпълнил поръчката по сключения между двамата договор за адвокатска услуга с дължимата за адвоката грижа. Исковата молба на ищеца срещу посоченото в договора дружество [фирма] е внесена своевременно в съда, като ответникът е представлявал ищеца във всяко съдебно заседание в защита на неговите интереси с допустимите по ГПК средства. Изброени са извършените по искане на адвоката на ищеца процесуални действия по делото. В срок е депозирана от адвоката и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. Пред въззивната инстанция адвокатът се е отказал от поетата защита, поради заведените от ищеца срещу адв. дружество дела. Според въззивния съд всичко това не води до извод за неизпълнение на сключения между страните договор за адв. услуга от страна на ответника по иска Г.. Сам по себе си договорът не предполага непременно постигане на очаквания благоприятен за клиента резултат от делото. За да възникне за адвоката договорната отговорност по чл.51 ЗАдв. е необходимо той да е извършил неправомерно действие или да е пропуснал да извърши дължимо такова в защита на доверителя, и в пряка причинна връзка с това му поведение за последния да са настъпили твърдените вреди. По делото не се установява, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен заведения от ищеца чрез адвоката / сега ответник / срещу [фирма] иск, е резултат на действия, предприети от процесуалния представител на ищеца в негова вреда или на бездействие, довело до преклузия на следващо се в съответната фаза на процеса и в негова защита процесуално действие. Според въззивния съд непривличането на соченото в исковата молба лице Ив. Т., като трето лице – помагач по процесното дело, не се отразило на изхода на спора; с договора за адвокатска услуга на ответника не е възложено да заведе иск срещу това лице, поради което за изтеклата спрямо него погасителна за вземането на ищеца давност, ответникът не може да отговаря.
Тези изводи не противоречат на посоченото в изложението решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1166/12 г. Там, както и в цитираното в отговора на ответника р. по т.д. №619/07 г. на първо т.о. на ВКС е прието, че по силата на договора за адв. услуга адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат за страната. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
В случая адвокатът е предприел необходимите действия в изпълнение на поръчката, според изложеното в мотивите на първоинстанционния и въззивния съд. Това личи и от съпоставката на конкретните обстоятелства по двете дела / настоящото и гр.д. №1166/12 г. на ВКС, четвърто г.о./, относими към ангажиране на отговорността на адвоката по чл.51 ЗАдв. По настоящото дело въззивният съд е констатирал предприети в изпълнение на поръчката от адвоката действия по завеждане на иска и водене на делото в пределите на оправомощаването, от една страна, без данни да е заплатено адв. възнаграждение от клиента, от друга. По цитираното дело на ВКС, четвърто г.о. е установено, че по сключения договор за адв. услуга дължимото от клиента адв. възнаграждение е изцяло заплатено и са предоставени средства на адвоката за изпълнение на поръчката. Иск в защита на правата на клиента обаче въобще не е заведен от адвоката, въпреки уверенията му, че е завел иска, но делото се бави по процедурни причини. Така, поради неправомерното бездействие на адвоката, правото на довереника се е погасило по давност и той е противоправно увреден, като предпоставка за присъждане на обезщетението.
Соченото основание за допускане на обжалването нее налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №457/15 г. от 21.11.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: