– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.06.2017 (четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1967 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 44 965/04.04.2017 година, подадена от М. А. С.-У., срещу определение № 73 70/14.03.2017 година на Софийски градски съд, ІІ „Е“ въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 74/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение № 17 329/31.10.2016 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 25-ти състав, постановено по гр. д. № 48 384/2016 година, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото по отношение на част от предявените от М. А. С.-У. обективно съединени искове.
В частната си жалба М. А. С.-У. излага доводи за това, че определението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правил, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение и потвърденото с него определение на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Насрещната страна по жалбата [фирма] [населено място] не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
М. А. С.-У. е уведомена за обжалваното определение на 27.03.2017 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 44 965/04.04.2017 година, като е подадена по пощата на 03.04.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С определение № 17 329/31.10.2016 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 25-ти състав, постановено по гр. д. № 48 284/2016 година съдът е прекратил частично производството по предявените от М. А. С.-У. срещу [фирма] [населено място], по отношение на исковете, с които е поискано:
> Българските държавни институции и органи в състава на законодателната, изпълнителната и законодателната власти да бъдат задължени стриктно и безпристрастно да спазват и прилагат първостепенното европейско право.
> Българските държавни институции и органи в състава на законодателната, изпълнителната и законодателната власти своевременно да променят противоречивите, монополни и антидемократични разпоредби и методики в българското законодателство и административно-съдебните процедури.
> Договор с дата 25.11.2012 година да бъде обявен за невалиден поради прескачане на срока на действие;
> [фирма] [населено място] да бъде задължено незабавно да преустанови закононарушенията и незачитането разпоредбите на Европейското законодателство и материалния закон в Република България, включително чл. 57 от ЗС;
> [фирма] [населено място] да бъде задължена незабавно да съобрази търговските си практики в съответствие с антимонополните изисквания на демократичното европейско общество и същевременно да преустанови всякакви унижаващи действия срещу българските граждани§
> [фирма] [населено място] незабавно да започне изпълнението в цялост на първостепенното законодателство на ЕС и материалния закон на Република България, включително стриктното прилагане на Директива 93-13 на Съвета, Директива 2004/22/ЕО, директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 80/181/ЕИО, чл. 57 от ЗС чрез създаване, прилагане на двустранно обсъждане и подписване на индивидуални договори поотделно с всеки един потребител.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено от състава на Софийски градски съд с обжалваното определение. Въззивният състав е изложил доводи за това, че така формулираните искания не са подведомствени на съда. Подведомствеността на съда по граждански дела, зависела от метода на регулиране на отношенията като граждански са всички правоотношения регулирани в метода са равнопоставеност на техните субекти, т. е. в общата подведомственост на гражданските съдилища се включвали всички спорове относно граждански права. Имайки предвид, че изложените факти се отнасят до това, че държавата чрез нейните органи не изпълнява вменените й с ДФЕС задължения, послужили като основание за предявяването на исковете, обоснован бил извода на първоинстанционния съд, че то тези искания не е предвидено защитимо право от компетентността на гражданските съдилища, поради което и те не са подведомствени на тези съдилища. Искът за обявяване за невалиден на договора, пък било направено по отношение на договор, по който М. А. С.-У. не била страна, поради което не бил налице правен интерес за предявяването му.
Обжалваното определение № 17 329/31.10.2016 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 25-ти състав, постановено по гр. д. № 48 284/2016 година е въззивно накова и попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за това. В тази връзка М. А. С.-У. е представила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което е формулирала въпросите за тона:
1. Република България е ли пълноправна държава-член на ЕС?
2. В ДФЕС е ли предоставено право на всеки гражданин на държава-член на ЕС да се възползва директно от европейското законодателство, правата, свободите и ценностите, които са прокламирани и безпристрастно прилагани на територията на целия ЕС, включително правото на гражданите да се обръщат директно до Съда на ЕС за изясняване на гражданско правни спорове и/или търговски спорове?
3. М. А. С.-У. като пълноправен гражданин и добросъвестен данъкоплатец има ли право по силата на български и/или европейски закон да изисква от съда да бъдат изяснени и установени важни факти и обстоятелства, включително валидност или нищожност на правен документ-договор, а също така също искане за преустановяване на неправомерни, противозаконни действия и бездействия от търговски дружества и/или държавни институции?
4. М. А. С.-У. като пълноправен гражданин и добросъвестен данъкоплатец има ли право по силата на български и/или европейски закон да изисква присъждане на обезщетение за нанесени имуществени и/или неимуществени вреди?
5. Императивното задължение по чл. 57 от ЗС има ли сила на територията на република България2
Така формулираните въпроси са неотносими към предмета на спора, поради което въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. При това първият от въпроси е фактически, а не правен, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК за да може обжалвания съдебен акт да бъде допуснат до касационен контрол. Вторият въпрос е общ и е поставен без връзка със спора по конкретното производство. Същият не е стоял на разглеждане нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд, поради което те не са се произнасяли по него и той не е обусловил правните им изводи при постановяване на определенията. Третият и четвъртият въпроси също не обосновават допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Въззивният съд не е отрекъл посочените в двама въпроса права на М. А. С.-У., а само е посочил, че те не могат да бъдат упражнени в исковото производство по гражданско правни спорове, тъй като не са от компетенцията на съда. Основния правен въпрос, който следва да бъде разрешен в случая е този за това, по кой ред подлежат на упражняване заявените от М. А. С.-У. претенции, предмет на прекратителното определение-дали по реда за разрешаване на гражданско правни спорове или по друг установен в закона ред и ако е последното, кой е той. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на М. А. С.-У. няма формулиран правен въпрос с този смисъл, а третия и четвъртия въпрос не могат да бъдат тълкувани в тази насока. Петият от поставените въпроси не е бил разглеждан от въззивният съд и не е обусловил правните изводи при постановяване на определението му. С оглед на това по делото не са установени предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното определение на Софийски градски съд до касационен контрол.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 73 70/14.03.2017 година на Софийски градски съд, ІІ „Е“ въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 74/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.